Днес, уважаеми читатели, е време за математика. Ще решаваме уравнение. Това уравнение - 20 + 12 + 3 + 3 + 2 + 30 х (ЕИ + ГШ + НФ + И + АШ + МК + МАК + АЗ) = ? Защото числата управляват света. Съвременният. Този, който познаваме и виждаме, главно по всевъзможните информационни канали, които са обсебили живота ни. Не вярвате ли – огледайте се тогава. Ослушайте се. Не виждате ли? Не чувате ли? Ще ви покажа – неясните кредити в КТБ са 3,5 млрд. лева. НЗОК се нуждае от поне 225 млн. лева. За кворум в Народното събрание трябват 121 депутати, но обикновено на работа се появяват около 105, даже вече 75 – другите говорят пред безбройните медии в кулоарите. 55 са незаконните постройки на цигани, които бяха бутнати в и край парк „Аязмото” в Стара Загора. В 17:59 часа на 23 юли най-мразеният премиер в новата история на България Пламен Орешарски реши да подаде оставка. Числата, характеризиращи днешна България.
Ами по света? 298 души загинаха в катастрофата на малайзийския MH17 в Източна Украйна. Европейският съюз наложи трети кръг санкции на Русия заради катастрофата, която и за малките деца е ясно, че не е катастрофа. А в Палестина вече близо 1459 души (1400 палестинци и 59 евреи) загубиха живота си при поредната офанзива на израелската армия в Близкоизточния конфликт.
Числа. Числа. Числа. Те са студената статистика, която безпристрастно ни показва фактите – тези тухли на съвременната къща, наречена живот. Тухлите се редят, ред по ред и изграждат стената, която виждаме. Ежедневно. И все по-безстрастно.
Днес ще опитам да ви накарам да погледнете по-внимателно в един от редовете тухли. Редовете, които в математиката бихме нарекли уравнения. Така, както го направих аз в продължение на много и дълги часове, докато обмислях и подреждах този материал в главата си. С надеждата, че заедно, уважаеми читатели, ще можем да изчислим променливите. Знаете, в уравненията има както константи, т.е. известни величини, така и променливи, които трябва да изчислим сами. За да стигнем до отговора – и може би до решението.
КОНСТАНТИТЕ
Двадесет (20)
На толкова години е Маги. Маги Назер. Едно от най-лъчезарните български момичета, с които съм имал удоволствието да контактувам. И което ми разказва ужасни неща – тя ми разкри от първа ръка величините в уравнението на войната между Израел и Палестина.
Маги е възпитаник на Класическата гимназия. Вече е завършила НГДЕК и учи в чужбина, в САЩ – като толкова много умни деца на България. Това е болезнена тема, но нея ще я оставим за друг път.
Маги, обаче, се различава от огромния процент свои връстници. Тя е доброволец – единственият доброволец през това лято в неправителствената организация Hebron Youth Development Center. Това е организация, която съществува от 1996 година и се занимава с проекти в подкрепа за палестинските младежи – тези, които всяка вечер виждате по централните новини да изливат мъката си с неописуеми хрипове след поредната фаза на офанзивата на израелската армия в Ивицата Газа. Да припомним – дотук 1400 палестинци загубиха живота си от израелски оръжия, над 80% от които цивилни граждани, жени и много деца - типичен пример е удареното с ракета от израелската армия училище, където загинаха и служители на ООН.
Вместо да се отдаде на заслужена ваканция, както толкова много свои приятели, от 21-ви май насам Маги е в Хеброн. И преподава английски език на палестинските младежи. Говорим, не граматика, уточнява тя. Защото палестинците искат да развият умението да комуникират – а това е по-различно от писането, подчертава младата учителка. Освен английски език, тя е създала и водила едномесечен курс за млади артисти с цел да се научат как да използват изкуството си като средство за мирна социална промяна.
Дванадесет (12)
Или по-точно 12.06.2014. Това е първата голяма константа в Уравнението на войната. Тогава, на 12 юни, за пръв път в Хербон се разпространява като мълния новината, че трима израелски заселници са изчезнали. Което довежда до мащабна операция на израелската армия по издирването им – на територията на Палестинската автономия.
Може би, уважаеми читатели, сте запознати със заселническата програма на Израел в окупираните от страната територии. За тези, които не са, ето какво накратко представлява тя. Програмата вижда бял свят след Шестдневната война през 1967 година, в която Израел за рекордно кратък срок разбива Египет, Йордания и Сирия. Тя е организирана с идеята да стане първа отбранителна линия за сигурността на Израел – заселването на определени територии, първо с военни постове, а след това с цивилни семейства, се прави, за да се предпазва израелската държава. На практика обаче, за да може да претендира за земите, които израелският военен ботуш прегазва в Шестдневната война, израелското правителство организира срещу заплащане заселването на израелски семейства в Източен Йерусалим, на Голанските възвишения и по Западния бряг на река Йордан. Заселниците всъщност са и войници – защото в Израел всеки минава през военно обучение, независимо дали е мъж или жена и то в период на поне две години. Тези, които откажат, са глобявани и лежат в затвора.
Заселническата политика на Израел реализира поделянето на Западния браг между евреите и Йордания, но от 1977 година Тел Авив започва да разширява плановете си. От тази далечна година, когато на власт е Менахем Бегин от политическия блок „Ликуд”, е премахната забраната израелци да купуват земя в окупираните територии. През 1978 година в действие влиза т.нар. План Дробълс, който е дело на Световната ционистка организация (СЦО). Точно звеното на Дирекция „Заселване” на СЦО организира заселването на израелски „колонизатори”. СЦО е уж неправителствена организация, но през годините е напълно ясно, че се финансира директно от Тел Авив. Първоначално дирекцията е под контрола на израелското земеделско министерство, после преминава под директния надзор на политическия кабинет на израелския премиер, а за финал, от 2011 година насам, израелският министър на отбраната контролира дейността на дирекцията. В момента това е Ехуд Барак.
Срещу политиката на колонизиране на Израел ООН има официална позиция – против. През годините обаче, както и в много други случаи, стана ясно, че позицията на ООН по различни световни въпроси и проблеми е „препоръчителна”, а не „задължителна”.
Новината за тримата изчезнали израелски заселници, които живеели близо до Хеброн, постави началото на сегашните събития в Палестинската автономия, убедена е Маги. И разказва защо смята така.
Три, подточка А (3)
На практика три по три. Основната величина за ужаса, в който се превърна Палестинската автономия в последните няколко месеца.
Със сигурност вече с нетърпение очаквате подробностите от разказа на Маги, но за да ги разберете, трябва да проумете и втората константа в уравнението, а именно „три”. Или с други думи - държавното и административно устройство на Палестина. Съгласно Договорите от Осло, които са подписани между Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и Израел през 1993 година, е създадена Палестинската автономия. Тя обхваща Западния бряг и е разделена на три територии на управление – Територия А, Територия B и Територия C.
В Територия A Палестинската автономия има контрол както по отношение на сигурността, така и по отношение на гражданската политика. Като част от цялата земя на Палестина, Територия А съставлява само 3% - част от Западния бряг и Източен Йерусалим, като от 1980 година насам Израел анексира Източен Йерусалим. В Територия B Палестинската автономия отговаря за гражданската политика, докато Израел се грижи за сигурността. Като част от земята на Палестина, Територия B представлява 23-25%. А в Територия C Тел Авив е, образно казано, Господ Бог – израелската армия осъществява официално пълен контрол във всички аспекти. Територия C е и най-голямата, 72-74%. Съгласно Меморандума „Уай Ривър” от 1998 година Израел трябваше да отстъпи 13% от тази територия на Палестинската автономия, но официално даде едва 2%. След операция „Отбранителен щит” Израел отново окупира всичко. Според оценка по анализ, публикуван в Associated Press, повечето от природните богатства на Западния бряг се намират в Територия C. И ако те бяха на разположение на Палестинската автономия, тя щеше да намали наполовина бюджетния си дефицит и да реализира 33% растеж на икономиката си.
Съгласно Договорите от Осло Палестинската автономия контролира само 39% от Западния бряг. Останалите 61% са за Израел - официално. Всъщност Израел не признава, че Източен Йерусалим е част от Територия А – Тел Авив го счита за прилежащ към Територия C.
И нещо много важно – от 2007 година насам Ивицата Газа се контролира от „Хамас”. „Хамас”, която винаги е била считана за терористична организация от Израел, печели изборите в Палестинската автономия през 2006 година. Това обаче не се приема от партия „Фатах”, от която е и сегашният президент на Палестинската автономия – Махмуд Абас. Стига се до въоръжени сблъсъци между двете партии – от януари 2006 до май 2007 година 600 палестинци загиват в тази гражданска война. През април, 2014 година, беше сключено споразумение между „Фатах” и „Хамас” за нови, всеобщи избори, с които да бъде постигнато политическо обединение между палестинците в Палестинската автономия, с идеята да бъде създадено транзитно едногодишно правителство, което да е първата крачка към обединението на Ивицата Газа и управляваните от „Фатах” територии на Западния бряг. Споразумението беше коментирано от израелския премиер Бенямин Нетаняху със следните многозначителни думи: „Нека „Фатах” реши дали иска мир с Израел или мир с „Хамас”.
Три, подточка Б (3)
Дойде ред и на третата константа – изчезналите трима израелски заселници. След като новината плъзна, веднага в големите израелски медии беше тиражирана версията, че те са отвлечени от „Хамас”, разказва Маги. В Палестинската автономия това се случва – „Хамас” отвлича израелски граждани, но обикновено се цели във войници от редовната армия и ги разменя срещу палестински затворници. Често размяната е в пропорции като 1:2000 – за един евреин се иска освобождаването на 2000 палестинци. През 2011 година Израел освободи 1000 палестинци, осъдени за нападения над израелска територия в замяна на един израелски войник – Гилад Шалит. Как може да има въобще такива оценки – нима може някой да каже колко струва един човешки живот, пита възмутена Маги, а аз долавям искрената нотка на пълно неразбиране и отрицание на тази съвременна търговия, наложена заради установени с явното и мълчаливо одобрение жестоки константи от света. И си мисля – нима в Израел има задържани толкова много членове на „Хамас”, за която си припомням репутацията ѝ на страшна терористична групировка? Тази мисъл, всъщност, се оказва ключът към Кутията на Пандора – към ябълката на израелско-палестинския раздор, който избухна в средата на юни тази година. Но затова – по-късно, Уравнението на войната е нещо безкрайно сложно, защото променливите величини се сливат с константите. За мен поне е толкова неразбираемо как може да се стига до такива крайности, колкото ми беше сложно по тригонометрия в училище.
Две (2)
Четвъртата константа. Тази, която описва разделението на Хеброн. Там, където Маги Назер става свидетел на израелската операция за възстановяване на сигурността.
Ако си мислите, че Палестинската автономия има сложно административно устройство, то сигурно сте се досетили, че такова има и Хеброн. Градът е разделен на две зони – H1 и H2. H1 е под контрола на Палестинската автономия, а H2 – на израелската армия. В H1 живеят около 120 хил. палестинци, а в H2 – 30 хил. палестинци със 700 израелски заселници. За международната общност, в по-голямата ѝ част, израелската колония е незаконна. Официално израелските отбранителни сили (IDF) не могат да влизат в H1, освен ако не са ескортирани от палестинска полиция.
По отношение на заселническата политика в Хербон твърдо против се изказва известната израелска организация Б’Целем. Тя е създадена през 1989 година и счита, че присъствието на израелски заселници в самия Хеброн е „грубо нарушение” на правата на живеещите в града палестинци. Самата организация редовно цитира в свои комюникета „всекидневно физическо насилие и имуществени разрушения” от страна на израелските заселници към палестински граждани, както и физическо насилие от израелските отбранителни сили спрямо палестинци. Режимът на движение в Хеброн е един от най-рестриктивните, а много често израелските сили там стрелят на месо и убиват невинни, гласи заключение на Human Rights Watch.
Създател на Б’Целем е Дафна Голан-Анон, която е директор на феминистката мирна организация Бат Шалом. През 1989 година, когато е създадена, тя печели наградата за защита на човешките права „Картър-Менил” (бел. ред. – наградата е основана от бившия президент на САЩ Джими Картър), заедно с палестинската неправителствена организация „Ал Хая”. През 2011 година Б’Целем е обвинена от израелския външен министър Авигдор Либерман в подтикване към тероризъм.
Тридесет (30)
Или 30.06.2014. Петата константа. Датата, на която Израел официално обявява, че са намерени телата на тримата изчезнали заселници. Въпросите, които се зараждат след тази новина, са много, но всички са удавени от една основна, мощно разпространена линия на поведение – виновни са терористите от „Хамас”. „Хамас са отговорни и Хамас ще платят”, казва премиерът на Израел Бенямин Нетаняху след новината.
Какво изглежда ясно – намерените трупове, по официална информация от Тел Авив, са на Ейял Ифрах, 19-годишен, Гилад Шаар, 16-годишен и Нафтали Франкел, също 16-годишен. И тримата имат двойно гражданство – израелско и американско. Те изчезват след като се прибират на стоп от религиозно училище близо до Хеброн. Телата им са намерени „под купчина камъни” близо до Халхул, селце, намиращо се до Хеброн. Разстоянието е горе-долу толкова голямо, колкото е от Владая до София, пояснява Маги Назер.
Очаквайте утре, 3 август, втората част от това трагично уравнение.
