С навлизането на новите технологии в производствения процес "трябва да се замислим, че 8-часовият работен ден е на път да отиде в миналото". Това заяви турският министър на труда и социалната сигурност Ведат Билгин, поставяйки на дневен ред въпроса за гъвкавото работно време.
Според проучване на Турската конфедерация на работодателските асоциации (TİSK), 21% от работещите в Турция могат да изпълняват служебните си задължения от разстояние и се очаква този брой да нарасне още повече, съобщава „Хюриет“.
"Днес в много страни се провеждат проучвания за намаляване на дневното и седмичното работно време", добавя Билгин. "Тези промени неизбежно ще настъпят, тъй като технологиите заместват човешкия труд и отделят производствения процес от работното пространство."
Президентът на TİSK Йозгюр Бурак Аккол заяви, че освен работата от разстояние съществуват много различни модели на гъвкавост, като например работа на непълно работно време, микроработни места и работа на повикване.
Всички гъвкави модели на работа и техните приложения в света са подробно разгледани в доклада на TİSK "Модели на работа от следващо поколение". Според доклада четирима от всеки 10 служители в Европа са преминали към работа от дома с началото на пандемията от Ковид.
Според проучването, проведено сред 4000 души, 51% от участниците са заявили, че са по-продуктивни, докато работят от дома, докато огромното мнозинство от 95% са посочили, че производителността им не се е променила или увеличила. Мнозинството от анкетираните не желаят да се върнат към традиционния си офисен живот и само 49% от участниците съобщават, че им липсват колегите, а 14% от тях - че им липсва времето, което прекарват с колегите си по време на почивките.
Един от най-разпространените методи на гъвкава заетост е "работата на непълно работно време". Тя формира 15% от цялата заетост в световен мащаб, но в Турция този процент остава едва 9,5.
Нидерландия е водеща по отношение на работата на непълно работно време - 37% от общата заетост в страната. Швейцария е на второ място с 26,9%, следвана от Индонезия с 25,9, Австралия с 25,5 и Япония с 25,2%.
Един от другите гъвкави модели на работа, разпространени в света, е микроработата. В Германия за основа на този модел се вземат два критерия. Първият се основава на заработеното възнаграждение, като в обхвата на микроработите се включват работни места с месечни доходи, които не надвишават горната граница от 450 евро. На второ място, работните места, които се извършват по скала на работните дни, с горна граница от три месеца или 70 работни дни в една работна година, отново се определят като микроработни места.
Като се има предвид, че те осигуряват малки доходи, микроработите са добра възможност за тези, които за първи път навлизат на пазара на труда. Тъй като работното време обикновено е кратко и гъвкаво, 40% от заетите на микроработи в Германия са домакини, а 20% са студенти.
