Правителствата искат да поставят началото на платформа при преговорите за климата на ООН, за да помогнат за установяването на общи стандарти и правила за отчитане на националните и регионални схеми за търговия с емисии, но развиващите се страни и зелени групи предупредиха, че да се говори за световен пазар на въглеродни емисии преждевременно, предаде Стандарт нюз.
Почти 200 нации са в Полша за срещата през ноември 11-22, за да планират срещата през 2015 на ООН в Париж, която има за цел да направи програма за борбата с изменението на климата, която трябва да започне през 2021 г.
Повечето развити страни считат въглеродните пазари да имат решаващо значение при всяко ново споразумение, защото те търсят най-евтините намаления на емисиите.
Повече от 40 предимно развитите страни, включително Нова Зеландия и членове на Европейския съюз, имат, или са в процес на разработване на пазари, които трябва да допринесат за намаляване на тяхната продукция на емисии чрез поставяне на цена на въглеродния диоксид.
Тъй като тези схеми са отделени едни от други, правителствата предложиха стартирането на рамкова схема, която да ги обедини под една доброволна платформа за споделяне на идеи, с оглед евентуалното започване на световен пазар, който ще допринесе за борбата с климатичните промени.
Безпрецедентно покачване на нивата вредни газове,
които причиняват глобалното затопляне, за изминалата 2012 г. отчете в края на миналата седмица Световната метеорологична организация.
Налице е все по-засилващо се разбиране мащаба на това, което може да бъде постигнато, коментират участници в дебатите пред Би Би Си. Съществуват и опасения, че разговорите могат да се оплетат в процедурни спорове, след като Русия поиска преразглеждане процедурите за гласуване. Така окончателната форма на споразумението предстои да узрее в Полша в близките дни.
Загрижеността за икономически растеж остава водещ и поне частично засенчва предупрежденията на учените за покачване на температурите и нивата на водата. С този мотив световните правителствата остават резервирани към по-амбициозно споразумение, коментира агенция Ройтерс началото на дебатите.
Това е 19-ата конференция на страните (COP) към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC). На срещата в Южна Африка през 2011 г., делегатите приеха т.нар. платформа от Дърбан, която си постави за цел до 2015 г. да бъде окончателна договорена и подписана нова глобална договорка за климата и тя да влезе в сила до 2020 г.
"Забелязва се задоволителна степен на сближаване на гледните точки,
що се отнася за характера на новото споразумение, заради осъзнаването от страна на отделните държави на значимостта на това, което може да се постигне в този процес", констатира Елиът Дирингър от Центъра по въпросите на енергетиката и климата, която е и дългогодишен наблюдател на преговорите.
Делегатите помнят и горчивия опит от Копенхаген през 2009 г., когато общата амбиция за сделка се провали въпреки усилията на някои водещи лидери като президента на САЩ Барак Обама и британския министър-председател Гордън Браун.
Това, което е на път да се оформи, е едно по-свободно и гъвкаво споразумение, в което страните определят свои собствени цели, но подлежат на някаква форма на контрол от страна на други държави. "Това е моделът, в който се изхожда от идеята, че
задълженията се определят самостоятелно от нациите
и бъдещото споразумението трябва да се съобрази с това", обяснява Дирингър.
Срещата започва непосредствено след публикуването на поредица от крайъгълни научни изследвания на утвърдени институции, които демонстрират актуалността на проблема и мащаба на климатичните предизвикателства.
Без общи и координирани политически действия приетият праг на покачване на температурите от 2С (договорен на срещата на ООН в Канкун през 2010 г.) ще бъде надскочен още в средата на нашия век, е едно от базовите заключения на петия доклад на Международния панел за климатичните промени (IPCC), който беше публикуван този септември.
В началото на ноември Световната метеорологична организация алармира, че концентрацията на парникови газове в атмосферата е по-висока от всякога.
До 2020 г. светът като цяло
трябва да намали емисиите въглероден диоксид до 44 гигатона,
за да се се удържи средното глобално покачване на температурата под два градуса, сочи и последният годишен доклад за вредните емисии, изготвен от Организацията на обединените нации за околната среда (UNEP). В същото време сборът от всички обещания и ангажименти, направени от отделните държави, дава излишък от вредни емисии между 8 и 12 гигатона годишно за последните седем години. На практика 12 гигатона СО2 емисии са приблизително 80% от вредните емисии на всички електроцентрали в света в момента.
В същото време авторите подчертават и редица начини, по които този дисбаланс може да бъде поправен, включително чрез затягане правилата за отчитане на вредните емисии и разширяване обхвата на вече направените обещания. Решения все още има, стига те да бъдат взети своевременно.
Аналогично мнение изразява секретарят на UNFCCC Кристиана Фигерас, според която дебатите във Варшава са ключов момент, който може да даде тласък за договаряне. "Все още имаме време и средства за ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий и този международен панел трябва да даде тласък напред, за да успеем да положим основите на амбициозно всеобщо споразумение за климата през 2015 г.", заявява Фигерас.
Няколко неща разединяват преговарящите и именно те могат да забавят и дори да провалят споразумението. От ключово значение за развиващите се страни е намирането на
форма на компенсация на бъдещи вреди и загуби,
причинени от изменението на климата. Развитите страни от своя страна изразяват готовност за помощ, но не са склонни да създадат правна рамка за това. Решението по това предстои да се вземе във Варшава.
Финансовите ангажименти винаги са свързани с потенциално недоволство и увъртане. Преговарящите на полска територия ще трябва да изяснят как да постигнат целта за предоставяне ежегодно на 100 млрд. долара за климатичните промени от 2020 г.
На дневен ред са и методите, по които ще се измерват, отчитат и проверяват ефективно поетите ангажименти по намаляване на вредните емисии. Делегатите ще трябва да намерят начин как развиващите се страни да отчитат поетите ангажименти.
Има и процедурни препятствия по пътя към Париж, където през 2015 г. трябва да се подпише споразумението.
Русия може да се окаже потенциален проблем в процеса на договаряне заради внесено предложение за промяна начина на вземане на решения на конференцията на страните. В момента се работи на базата на консенсус, но руснаците смятат, че по време на срещата в Доха миналата година възраженията им са били контролирани. Затова сега те искатпреразглеждане на системата за гласуване, за да се възстанови доверието. Руските искания доведоха до задънена улица в предварителната среща този юни и в момента има опасения, че това може да попречи на преговорите и във Варшава.
Проблемът обаче е съществувал още преди руснаците да го изведат на дневен ред и според някои делегати е добре, че той ще бъде поставен преди срещата в Париж.
Друга съществена тема е променливият характер на развитието на държавите. Първоначално съществуваше ясно разделение на развиващи се и развити страни, като по-богатите поемаха товара по всички съкращения във вредните емисии. Сега обаче има засилващ се натиск всяка държава да поема дял от общия ангажимент. И тук няма единомислие между преговарящите. Китай например заявява, че ще настоява за общи, но диференцирани отговорности.
