Международния съд в Хага отхвърли възраженията на Мианмар срещу дело за геноцид заради отношението му към мюсюлманското малцинство рохинга, проправяйки пътя за началото на делото. Мианмар, сега управляван от военна хунта, която завзе властта през 2021 г., твърдеше, че Гамбия, която заведе делото, няма легитимност да го направи във висшия съд на ООН, официално известен като Международен съд (МС). Но председателката на съда Джоан Донъхю каза, че всички държави, които са подписали Конвенцията за геноцида от 1948 г., могат и трябва да действат, за да предотвратят геноцида, и съдът има юрисдикция по делото. „Гамбия, като страна по конвенцията за геноцида, има легитимност“, каза тя, прочитайки резюме на решението на 13-членния съдийски състав, предаде CNN.
2017 г. - белязана от етническото прочистване на едно малцинство
Сега съдът ще пристъпи към разглеждане на делото по същество, процесът ще отнеме години. Гамбия пое каузата на рохингите през 2019 г., подкрепена от 57-членната Организация за ислямско сътрудничество. Делото цели да подведе Мианмар под отговорност и да предотврати по-нататъшни кръвопролития. Гамбийският министър на правосъдието Дауда Джалоу каза извън съдебната зала, че е „много щастлив“ от решението и е убеден, че делото ще успее, предаде БГНЕС.
Гамбия се включи, след като неговият предшественик Абубакар Тамбаду, бивш прокурор в трибунала на ООН в Руанда, посети бежански лагер в Бангладеш и каза, че историите, които е чул, събуждат спомени за геноцида в Руанда. Представител на Мианмар възрази, че държавата ще направи „максимално възможно“, за да защити „националния интерес“ на страната в по-нататъшни процедури. Протестиращите пред сградата на съда издигнаха червен транспарант с текст "Освободете Бирма" и крещяха срещу колите, превозващи представители на хунтата, напускащи сградата след решението.
Разследващата мисия на ООН заключи, че военна кампания от Мианмар през 2017 г., която прогони 730 000 рохинги в съседен Бангладеш, е включвала „геноцидни действия“. Мианмар отрече геноцида, отхвърляйки констатациите на ООН като "предубедени и погрешни". Режимът контрира, че репресиите са били насочени срещу бунтовниците рохинга, които са извършили нападения. Въпреки че решенията на съда в Хага са обвързващи и държавите като цяло ги спазват, те няма начин да бъдат изпълнени. Във временно решение от 2020 г. съдът нареди на Мианмар да защити рохингите от вреди, юридическа победа, която установи тяхното право на защитено малцинство. Но групи рохинга и активисти за правата казват, че не е имало резултатен опит да се сложи край на тяхното системно преследване. На рохингите все още се отказва гражданство и свобода на движение в Мианмар. Десетки хиляди вече са затворени в мизерни лагери за разселване в продължение на десетилетие.
МВнР на Бангладеш приветства присъдата. „За жертвите, живеещи в лагерите в Бангладеш, както и в Мианмар, те виждат надеждата, че справедливостта ще възтържествува и извършителите от армията на Мианмар ще бъдат подведени под отговорност“, каза извън съда Амбиа Парвин от Европейския съвет на рохингите.
Междувременно след преврата хунтата хвърли в затвора демократичната лидерка Аун Сан Су Чи, която защитаваше лично Мианмар на изслушванията в Хага през 2019 г.
