Проектът за електроцентралата Akkuyu е най-голямата инвестиция в Турция на стойност 20 млрд долара. Той ще осигури на страната 4800 мегавата електроенергия и ще отговори на всички съвременни изисквания на световната ядрена общност, предвидени в стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия. На тази тема е коментарът на Sacher al-Bik в сайта на катарската телевизия Ал Джазира.
На 10 март във формат на видеоконференция, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и руският президент Владимир Путин започнаха изграждането на третия енергиен блок на АЕЦ „Аккую".
Както отбелязаха лидерите на двете държави, тази централа - плод на руско-турски проект - трябва да започне работа още през 2023 г. и е доказателство за тясно сътрудничество между Анкара и Москва. Строителството е спонсорирано от руската енергийна компания Росатом и ще бъде реализирано в 4 етапа.
Изграждането на атомната централа е част от визията на президента Ердоган за 2023 г. Изпълнението й трябва да съвпадне със 100-годишнината от създаването на съвременната турска държава. Самият проект е насочен към намаляване на зависимостта на страната от вноса на енергия. Какво е значението на тази електроцентрала? Ще може ли Турция да се присъедини към клуба на притежателите на ядрени оръжия благодарение на нея?
Станция Akkuyu е първата атомна електроцентрала в Турция. Намира се в Мерсин (Южна Турция). Първият бетон беше излят в основата за блока на АЕЦ на 3 април 2018 г.
След като бъде завършена, станцията Akkuyu се очаква да задоволи енергийните нужди на Истанбул и 10% от общите нужди на Турция. По строителството работят 10 хиляди души. Предвижда се да бъдат създадени още 3500 работни места.
Проектът ще позволи на Турция да се присъедини към малък клуб от страни, произвеждащи ядрена енергия за мирни цели.
Според президента Ердоган, четирите реактора на централата ще допринесат за осигуряване на енергийната сигурност на страната и ще играят важна роля в областта на изменението на климата.
Що се отнася до руския президент Путин, той подчерта най-високото ниво на стандарти за безопасност в турската атомна електроцентрала. Освен това, по негово мнение, новият проект допринася за появата на цяло поколение турски експерти в областта на ядрената енергетика, а 220 турски учени сега преминават обучение в руски университети.
Възможности на Турция
"На нас ни е забранено, но на тях им е позволено. Не съм съгласен с това" - каза Ердоган, изказвайки се срещу натиска, на който е подложена неговата страна, тъй като не принадлежи към ядрените държави. Турският президент Ердоган произнесе тези думи по време на участието си в икономическия форум в Централна Анадола (в Сивас) миналата година, задавайки въпроса защо в Турция няма ядрена енергия. Това не е единственият път, когато той се занимава с този въпрос.
Може ли Турция да стане собственик на ядрено оръжие? Бурхан ал-Дин Куроглу, професор по международни отношения в университета Ибн Халдун в Турция, отговори на този въпрос: „От техническа гледна точка няма да е трудно да се постигне това, тъй като Турция има университети и специализирани технологични изследователски центрове.” Турският професор добавя: „Подобна стъпка изисква политическо решение и стратегическа позиция по въпроса в страната."
„Турция като суверенна държава има право да притежава ядрено оръжие и въпреки че никоя държава няма право да възрази или да се противопостави на това, правителството е напълно наясно с последиците от подобна стъпка“ - казва Куроглу в интервю за Aл Джазира.
Той добавя: „Има сили като Америка, Израел и Русия, които имат ядрени оръжия и те не искат никоя друга държава да ги получи. Ако Турция е под натиск заради някои конвенционални оръжия, тогава какъв ще бъде натискът при желанието да получим ядрено?"
Според Куроглу, Турция няма намерения и план за създаване на ядрено оръжие, а по-скоро президентът Ердоган повдига въпроса в очакване на реакция по този въпрос от другите играчи. Посланието му беше следното: Турция е стабилна регионална държава, способна да се защити.
Ядрен клуб
Съединените щати и Русия разполагат с най-големите арсенали от ядрени оръжия и според данни, публикувани от Стокхолмския международен институт за изследване на мира, Русия има 7000 ядрени бойни глави, а САЩ - 6800.
Останалите оръжия се разпределят между другите страни от ядрения клуб: Франция има 300 ядрени бойни глави, Китай 270, Великобритания 215, Пакистан 140, Индия 130, Израел 80 и накрая Северна Корея, чийто ядрен арсенал се оценява на 20 ядрени глави. В същото време Израел не признава наличието на ядрено оръжие, докато Северна Корея още не е получила пълно признание от страните от ядрения клуб.
Тези ядрени държави също не искат Турция да получи ядрено оръжие, въпреки че според Куроглу никой не може да откаже това на Анкара. Притежаването му обаче е едно, но употребата му, подобно на Америка, е съвсем друго.
Според Куроглу в момента способностите на Турция са недостатъчни за притежание на ядрено оръжие и ще са необходими години, за да се реши този проблем. Ако страната е изправена пред международен натиск, тя може да се нуждае и от подкрепата на съседи като Пакистан.
Експертът отбеляза: „Понастоящем Турция не притежава никакви ядрени оръжия и от 1980 г. е ангажирана с договора за неразпространението му."
Списание Modern Diplomacy публикува статия, в която се отбелязва, че страни като Китай и Русия са готови да продават ядрени технологии. Международната общност не успя да попречи на Пакистан и Северна Корея да станат ядрени сили и от десетилетия следва двойни стандарти спрямо Израел с неговия ядрен арсенал.
Според статия, публикувана на уебсайта на Московския център „Карнеги”, Турция няма да може лесно да създаде собствена ядрена бомба, а основната пречка по пътя й е Договорът за неразпространение на ядреното оръжие, както и други споразумения, подписани от страната в тази област.
Според автора на статията Sacher al-Bik, Турция има възможността да стане невоенна ядрена сила, поне на регионално ниво, благодарение на развитието на гражданската ядрена индустрия и натрупването на интелектуален потенциал. Анкара ще може да предприеме първите независими стъпки към създаването на ядрени сили, но в близко бъдеще няма да има собствен ядрен арсенал.
Превод: Ганчо Каменарски
