Арменските и азербайджанските сили влязоха във вторник в най-тежките си сблъсъци, откакто миналата година започнаха война заради отдавна оспорвания регион Нагорни Карабах.
Шестседмичният конфликт, отнел живота на повече от 6500 души, приключи през ноември миналата година със споразумение, постигнато с посредничеството на Русия, според което Армения отстъпи части от територията, която контролираше в продължение на десетилетия.
Сблъсъците във вторник по общата граница на кавказките съседи породиха опасения за ново разпалване на териториалния им спор.
"Седем военнослужещи загинаха, а други 10 бяха ранени при сблъсъците, провокирани във вторник от Армения", заяви министерството на отбраната на Баку, като добави, че ситуацията по границата "се стабилизира във вторник вечерта".
Министерството на отбраната на Армения съобщи, че един арменски войник е бил убит, 13 са били пленени от азербайджанските сили, а още 24 военнослужещи са в неизвестност.
То заяви, че "в сряда сутринта ситуацията в източния сектор на границата е била относително спокойна и споразумението за прекратяване на огъня се е спазвало".
Във вторник министър-председателят на Армения Никол Пашинян обвини Азербайджан, че "се цели в държавността, суверенитета и независимостта на Армения".
Баку заяви, че Армения е отговорна за "мащабна военна провокация".
Армения се обърна към съюзника си Русия с молба за военна подкрепа по силата на пакта на Организацията на Договора за колективна сигурност, който задължава Москва да я защити в случай на чуждестранно нахлуване.
Във вторник вечерта с посредничеството на руския министър на отбраната Сергей Шойгу беше постигнато прекратяване на огъня.
Европейският съюз, Франция, Организацията на обединените нации и Съединените щати призоваха двете страни да деескалират напрежението.
Етническите арменски сепаратисти в Нагорни Карабах се отцепиха от Азербайджан след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и последвалият конфликт отне живота на около 30 000 души.
