Територията под контрола на "Ислямска държава" придобива застрашителни размери. След вчерашното превземане на античния град Палмира в Сирия под въпрос е съдбата на безценно културно и историческо наследство.
Монументалната арка на входа на древна Палмира е построена между първи и втори век след Христа в рамките на Римската империя. В древния град до ден днешен са съхранени уникални храмове, колонади и амфитеатър, пише bTV.
Основната улица през града се простира на повече от километър. Под нея има канализация, която захранва обществени бани и шадравани. Всичко това сега е в ръцете на „Ислямска държава” и съдбата му е застрашена.
От октомври насам „Ислямска държава” разпространи няколко клипа, в които джихадисти рушат безценно археологическо наследство в Ирак. Според екстремистите това са идоли на фалшиви богове и трябва да бъдат премахнати. Тази опасност грози и Палмира.
„Призовавам за незабавно прекратяване на огъня в Палмира. Това е обект от световното културно и историческо наследство с огромна важност. Той принадлежи на цялото човечество”, настоя Ирина Бокова - генерален директор на ЮНЕСКО.
Сирия обяви, че част от реликвите са били спасени преди настъплението, но редица паметници и сгради са застрашени от произвола на джихадистите. ЮНЕСКО призова Съвета за сигурност на ООН да вземе мерки за опазване на историческите паметници в Палмира.
Също толкова страшна е и съдбата на десетките хиляди жители в Палмира. В града се организират масови кланета. Абу Алуф е дезертирал от редиците на Ислямска държава, защото не е можел да понесе зверствата, които им е било заповядано да правят.
„Изкопаха с булдозер масов гроб – дълъг километър и широк метър и половина. Започнаха да обезглавяват хора, като палачите се умориха, започнаха разстрел на пленниците. Като им омръзна, останалите погребаха живи”, разказва мъжът.
Под контрола на „Ислямска държава” е и сирийска военна база с летище, както и местният затвор.
Половината от територията на Сирия вече е под контрола на джихадистите. Застрашителните размери на „Ислямска държава” поставят под съмнение успеха на въздушните удари на международната коалиция и отново на дневен ред идва въпросът за сухопътна операция.
