Свещеният месец Рамадан вече приключва. Към своя край са и летните празненства, които го съпътстват всяка година. Мюсюлманската вяра задължава богатите да даряват храна на бедните на този празник – това е дълговековна традиция за мохамеданите. Но за милиони мюсюлмани по света гладът продължава и след Рамадан.
Борбата със световния глад е бавна, но постоянна. През последните 20 години значително се е понижило нивото на недохранените по света. Но в повечето мюсюлмански страни процентът на недохранените все още е тревожно висок.
Сред страните, в които основната изповядвана религия е ислямът, Най-тежко е положението в Коморския съюз (Коморските острови). Там 65.3 % от населението страда от недохранване.
Втората страна в тази негативна класация е Судан (данните са от преди разделянето на Судан на две отделни държави), където 38.9 % от населението страда от недохранване.
На трето място са териториите на Палестина в Израел, където 31.8 % от населението е недохранено.
Ето ги и тревожните данни за процентите на бедните в останалите мюсюлмански страни:
Таджикистан – 30.2 %;
Чад – 29.4 %;
Йемен – 28.8 %;
Ирак – 26.2 %;
Буркина Фасо – 25 %;
Сенегал – 21.6 %;
Джибути – 20.5 %;
Пакистан – 17.2 %;
Бангладеш – 16.3 %;
Гамбия – 16 %;
Гвинея – 15.2 %;
Нигер – 13.9 %.
Войната и гладът
Войните и въоръжените конфликти почти винаги водят до увеличаване на нивата на недохранване. През последните 20 години, когато гладът в световен мащаб значително намалява, само в няколко мюсюлмански страни се забелязва покачване в процента на недохранените. И във всички тях е наличен доскорошен или настоящ военен конфликт. Сред тези страни са Судан, Сирия и териториите на Палестина в Израел.
Използвани източници: 2011-2013 Food and Agriculture Organization of the United Nations Statistics; United Nations; Wikipedia.
Автор: Теодор Спасов
