Руският президент Владимир Путин се срещна с китайския си колега Си Дзинпин в Узбекистан и му благодари за „балансираната позиция“ по въпроса с Украйна. Това е първият разговор на четири очи между двамата лидери, откакто на 24 февруари Русия нахлу в съседната страна и започна пълномащабна война.
Те се срещнаха заедно със своите делегации във втория по големина град в Узбекистан – Самарканд. Там се провежда форум на регионалната структура Шанхайска организация за сътрудничество. Очаква се да присъстват още лидерите на Индия, Иран, Пакистан и Турция, а срещата ще бъде шанс за Путин да покаже, че все още има големи световни сили, които симпатизират на Русия.
Vladimir Putin arrived in Samarkand, where on September 15-16 he will take part in the summit of the Council of Heads of State of the Shanghai Cooperation Organization.. pic.twitter.com/yUQ0eLvEyj
— Geo_monitor (@colonelhomsi) September 15, 2022
Президентът на Руската федерация осъди опитите за „създаване на еднополюсен свят“, а Си Дзинпин му отвърна, че има желание двамата да работят заедно като лидери на „велики сили“, предаде BBC.
Руската държавна агенция ТАСС представя срещата така: „Опитите за създаване на еднополюсен свят са абсолютно неприемливи за огромното мнозинство от държавите на планетата", заяви Путин пред Си. Той, от своя страна, изрази готовността си заедно с Москва да играе водеща роля в поставянето на света на траектория на устойчиво и положително развитие“.
Си Дзинпин заяви, че светът е изправен пред "колосални промени, които нямат аналог в историята". Според него Китай и Русия са готови да "дадат пример за отговорна световна сила и да играят водеща роля в извеждането на този бързо променящ се свят на пътя на устойчивото и положително развитие".
Пекин не подкрепи пряко Москва след инвазията ѝ в Украйна, но от началото на войната досега непрекъснато разширява търговските и други връзки с Кремъл.
Руският лидер и китайският му колега отново заговориха за общо икономическо сътрудничество. На срещата стана ясно, че в края на 2022 г. очакват „рекорден търговски оборот между двете страни“, по думите на Путин. По-рано Москва и Пекин си поставиха за цел да увеличат тази цифра до 200 млрд. долара.
През миналата година търговският оборот се е увеличил с 35% и е надхвърлил 140 млрд. долара, а през първите седем месеца на тази година обемът на взаимната търговия е нараснал с още 25%.
Путин и Си Дзинпин разговаряха и по темата с Тайван. След като председателят на американската Камара на представителите Нанси Пелоси посети демократично управлявания остров, Пекин видя това като подкрепа на САЩ за суверенитета на Тайван. Китай счита острова за своя територия въпреки отцепването му в средата на миналия век.
Оттогава насам Китайската народноосвободителна армия повиши агресивните си действия в Тайванския проток, превръщайки „3-дневните учения“ в регулярни. Те включват изстрелване на ракети и нарушаване на границата от страна на самолети и кораби, а наскоро тайванските военни дори свалиха китайски дрон.
Днес, в Самарканд, Путин заяви, че Русия „твърдо се придържа“ към принципа на единен Китай (б.а. – тоест, че Тайван е част от Китай) и осъжда „провокациите на САЩ в Тайван“.
Преди това двамата лидери за последно се бяха срещали по време на Зимните олимпийски игри в Пекин този февруари. Тогава Русия още не бе започнала войната в Украйна. На предишната среща между Путин и Си Дзинпин двамата се разбраха да поддържат партньорство „без ограничения“.
През последните седмици Китай изпрати войски за участие в съвместни военни учения с Русия, както и висши служители на среща с руските им колеги. Пекин също така се притече на помощ на Москва в момент на наказателни санкции, наложени от Запада (с известни изключения).
След като Европа намали зависимостта си от руския нефт и газ, Китай увеличи покупките си на енергийни продукти, които според редица съобщения получава на преференциални цени. Миналия месец Пекин се съгласи да заплаща за газа в руски рубли и китайски юани, което даде на Москва така необходимата алтернатива на долара като валутен резерв, като същевременно подкрепи интересите на Китай за укрепване на юана като международна валута.
