Споразумението за спиране на огъня в Сирия, договорено между Русия и САЩ, официално влезе в сила в 19:00 българско време, на 12 септември. Това се случи на фона на масирани въздушни удари през изминалите събота и неделя, при които загинаха близо 200 души. Часове преди влизане в сила на примирието, президентът на Сирия, Башар Асад, призова за „възвръщане на цялата страна“.
Примирието влезе в сила насред силна вълна от песимизъм и скептицизъм от лошия опит на предишни подобно споразумения и особено от февруари тази година, когато отново Русия и САЩ опитаха да се договорят от името на фракциите, които подкрепят на терен, но примирието не издържа дори няколко часа.
Спирането на огъня от 12 септември, първият ден от празниха Ейд ал Адха (Курбан байрам) завари Сирия по-тиха и по-спокойна, с няколко изключения.
По-малко от час след влизането в сила на примирието, в Алепо военен хеликоптер на сирийската армия стовари варелни бомби върху оспорвания квартал Салах ад Дин. На юг, в южната провинция Дараа, 4 правителствени войници загинаха при избухнали сражения с бунтовнически части. До началото на вечерта, имаше документирани 10 нарушения на примирието от правителствени и про-правителствени сили в районите на Идлиб, Дараа, Дамаск и Алепо.
Споразумението и неговите клаузи не бяха официално оповестени нито от Вашингтон, нито от Москва, освен някои точки. Според наличната информация, сделката казва, че ако спирането на огъня издържи 7 дни, САЩ и Русия ще си сътрудничат в нови въздушни удари срещу силите на радикални групи в Сирия, а на сирийските военновъздушни сили ще им бъде забранено да прелитат над държани от бунтовници райони.
Според споразумението, сирийските сили могат да извършват удари срещу „Ислямска държава“ и Джабхат ан Нусра, които през август промениха името си на Джабхат Фатах ал Шам. Но наблюдателите на процесите в Сирия са скептични относно това кои територии могат да бъдат удряни и кои не, а също и какво означава „при възникване на опасност“. Съгласно реториката на Башар Асад и неговото правителство, всички бунтовници са определяни като „терористи“ и „радикали“. От своя страна, бунтовническите сили нямат доверие на правителството и Русия.
Появи се и друго противоречие в първите часове на примирието: Джон Кери заяви, че САЩ може да позволи правителствени удари, но Държавният департамент отрече тези думи след по-малко от два часа.
Само няколко часа преди влизането в сила на споразумението, Башар Асад използва възможността да обещае „победа“ в продължаващата вече пет години гражданска война. За да покаже силата на правителството, той, придружен от най-високопоставените членове на властта, посетиха на крак предградието на Дамаск Дарая, което в края на миналия месец се предаде след 4 години съпротива, а населението беше разселено на над 300 км. от родните си домове. На фона на разрушените от въздушни удари и сражения сгради на Дарая, Асад поиска да бъде завзета всяка територия извън контрола на правителството. Само ден по-рано, в друго предградие на Дамаск, известно със съпротивата си и подложено на обсада години наред, Муадамия, също започна евакуация (критиците наричат това „прочистване) на останалите цивилни там, които по предварителни данни, ще бъдат изпратени чак в Джараблус на границата с Турция.
Преди споразумението, 21 бунтовнически групи издадоха изявление, в което изброяват своите виждания и критика към споразумението и защо то няма да издържи, но че ще уважат спирането на огъня. До обяд на 13 септември, почти цялата територия на Сирия остана спокойна.
Немалко са критиките към споразумението между САЩ и Русия. На първо време, липсва политически аспект. И докато се набляга на военната страна на проблема, политическия момент е вероятно най-важен относно дълготрайния мир в страната и нейното бъдеще.
Една от точките на сделката посочва раздирания от сражения северен град Алепо. Според изявлението на Джон Кери, важният снабдителен път – Кастело – е държан от „две страни“ и това е първата фактологическа неточност, защото този район е разпределен между три страни – кюрдските сили, бунтовническите части и сирийското правителство с неговите милиции. Кастело е жизненоважен за всеки играч на терен и беше силно бомбардиран дори в първите часове на споразумението на 12 септември. Друг важен район в Алепо е Коридорът Рамуса, който смени притежателя си три пъти през последните седмици и сега е под подновен контрол от страна на сирийската армия.
Както споменахме, споразумението за спиране на огъня твърди, че ако няма нарушения в рамките на 7 дни, ще има руско-американско сътрудничество. Едно от изискванията е бунтовническите сили да се разграничат от сътрудничество на терен с радикални групи. Но след 4 години сражения и отслабване на опозиционните сили, много бригади намериха локалните съюзи с групи като Нусра за успешен модел срещу сирийската армия. За редица бунтовници, сделката между САЩ и Русия е предателство и легитимиране на сирийското правителство под натиска на Москва. В този ред на мисли, те едва ли ще свалят оръжието толкова бързо.
Но има скептицизъм за спазването му дори сред руските експерти и то включва и сирийските правителствени сили.
Бившият полковник от руските военновъздушни сили Михаил Ходаренок написа в руското издание „Газета“, че „докато милиции, ирански доброволци, Хизбулла и Народните сили за отбрана се сражават вместо сирийската армия, войниците на Башар Асад са заети със събирането на подкупи по контролните пунктове“. Според Ходаренок армията не е водила нито една успешна офанзива за последната година, а Хизбулла и Иран имат своите интереси, независими от сключеното споразумение.
Мнението на руския експерт се допълва и от наблюдателя на Сирия, Тобиас Шнайдер, според който правителството не може да контролира многобройните милиции на негова страна и е възможно да има нарушения на примирието.
Както се спомена, един от основните проблеми на споразумението между САЩ и Русия, е липсата на политически аспект на спирането на огъня. Остават множество въпроси без отговори, сред които са кои територии няма да бъдат бомбардирани, които групи ще са смятани за радикални, а също и как ще се споделя разузнавателната информация между Москва и Вашингтон при планираното създаване на общ команден център в Йордания. Ако споразумението не дава решения с дългосрочен период, сраженията ще продължават на ниско ниво, по квартали и градчета, а нестабилността ще остане част от пейзажа.
Автор: Руслан Трад
