Пакистан се гордее с Малала, но не е научил нищо от нея

След като 17-годишната Малала Юсуфзай спечели Нобеловата награда за мир в петък, пакистанският премиер Наваз Шариф побърза да я обяви за "гордостта на Пакистан". Други политически фигури го последваха, поздравявайки Малала за смелостта й.

Това, което никой от тях обаче не обеща, беше нов фокус върху образованието - каузата, за която Малала почти жертва живота си преди 2 години, пише Global Post.

Тя беше простреляна от талибани през октомври 2012 г. на път за училище. Талибаните виждаха Малала, бореща се за правото на жените да имат образование, като заплаха.

Тя обаче оцеля и се превърна в символ на тази борба.

В родния си Пакистан обаче, тя доби друга репутация. Често я обвиняваха, че злепоставя Пакистан в името на собствената си слава и че е пионка на западните медии. Пакистанското правителство, въпреки че публично я поздравяваше, не направи нищо, за да опровергае тези слухове. Конспиративните теории плъзнаха в Пакистан и стигнаха дотам хората да се съмняват, че Малала изобщо е била простреляна, обвинявайки ЦРУ в инсценировка на всички събития или президента Обама - че е създал тази история, за да получи международна подкрепа за своята Война срещу терора.

"Познавам министърът на образованието. Седяхме заедно в една чакалня в болницата. Той каза, че Малала Юсуфзай проваля всичко. Всички политици й целуват ръцете, правят я да изглежда като божество, но какво друго е тя, освен част от западната конспирация, която цели да дискредитира Пакистан?", заяви неназован мъж.

Като цяло пакистанските политици показват себе си като поддръжници на Малала, наричайки я "посланик на нацията пред света". Симпатичната история за младо момиче, предизвикало най-публичните врагове на страната, звучи добре за пакистанския политически елит - така той може да иска по-големи международни субсидии или финансова помощ за борба срещу талибаните. Всъщност обаче, този политически елит не прави нищо съществено срещу същите тези талибани, както не прави и нищо съществено и за момичетата, които искат да учат.

Почти 1/4 от момичетата в Пакистан между 6 и 16 години не ходят на училище. Половината от петокласниците не могат да четат и притежават само основни аритметически умения.

Международни неправителствени организации твърдят, че само 18% от финансовите помощи са отишли за образование, и то единствено по линия на поддръжката - за заплати на учителите и консумативи. Инвестиции в това да се разшири достъпът до училище почти няма.

Нещо повече - има данни, че немалко пари се наливат в "училища фантоми" - празни сгради без ученици. Така в сухата статистика нещата изглеждат добре, докато в действителност реалността показва, че пакистанските правителства нямат никакъв интерес към образователната система.