Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Падането на Башар Асад: победители и губещи

09 декември 2024, 13:00 часа • 3256 прочитания

След като мълниеносното настъпление на бунтовниците в Сирия стигна до столицата Дамаск и принуди диктатора Башар Асад да избяга в Русия, светът се опитва да разбере последния драматичен разрив в Близкия изток и неговите последици.

Още: Башар Асад е в Москва, Русия му е предоставила убежище

Бунтовническите сили са водени основно от "Хаят Тахрир аш-Шам" (ХТШ) - организация, тръгнала от "Ал-Кайда" и набрала популярност като фронт "Ан-Нусра", като някои анализатори твърдят, че тя вече е скъсала връзките си с организацията на Осама бин Ладен и кръга около нея. Такива са и посланията ѝ засега - например че малцинствените групи като християните ще са защитени. ХТШ опитват да трупат имидж като светска фракция.

С нея действа подкрепяната открито от Турция и финансирана от Анкара Сирийска национална армия. Тя пък е в конфликт със Сирийските демократични сили (СДС), подкрепяни от САЩ и владеещи североизточната част на страната, където през годините водеха битка с "Ислямска държава". СДС са съставени предимно от кюрдски бойци, които са враг номер едно на турската държава и тяхната основна организация - Кюрдската работническа партия - е обявена за терористична от страната на Реджеп Ердоган.

Русия и Иран също са, или по-скоро бяха, големи играчи в Сирия - едните с военните си бази, някои от които вече изоставени, други с финансите, милициите и оръжията, снабдяващи режима на Башар Асад. И Москва, и Техеран твърдо подкрепяха диктатора. Израел също вече се възползва от нестабилността: Сирия сега: Израел се намеси, съдбата на кюрдите е неясна, богатството на Асад – на показ (ВИДЕО).

Кои ще са печелившите и кои ще са губещите от новото положение в Сирия - анализира Politico:

Печеливши: Сирия (може би)

Сирийският народ преживя 13-годишна, многопластова гражданска война и почти половин век брутално управление на семейство Асад, което използва цензура, държавен терор, масови депортации, химическо оръжие и кланета, за да запази властта си. Войната е отнела живота на между 470 000 и 600 000 души, превръщайки я във втория най-смъртоносен конфликт през 21-и век след Втората война в Конго.

Снимка: Getty Images

Повече от 13 милиона сирийци са били принудително разселени от конфликта - 6,2 милиона от тях са избягали в чужбина. Войната формира обстоятелствата за възхода на особено варварската джихадистка групировка „Ислямска държава“. Дали обикновените сирийци ще бъдат победители, зависи от това какво ще се случи по-нататък в страната и дали Сирия ще успее да избегне повече насилие и да се развива по мирен път. Някои се опасяват, че ще настъпи вакуум във властта и че различните политически фракции и религиозни групи в страната ще се сблъскат.

Още: Мохамед Халаф каза кой стои зад военната операция в Сирия

Има основания за безпокойство, свързани най-вече с "Хаят Тахрир аш-Шам", обявена от САЩ за терористична група. Нейният лидер Абу Мохамед ал-Джолани има дълга история с джихадистките бойци и е бивш съюзник на покойния Абу Бакр ал-Багдади, лидер на „Ислямска държава“. В крайна сметка двамата се разминават по отношение на тактиката и стават съперници и ожесточени врагове. ХТШ се отдели от "Ал Кайда" и Ал-Джолани свърши доста работа, за да преквалифицира своята групировка, която наброява около 30 000 бойци, в националистическа сила. Той възприе примирителен тон спрямо религиозните малцинства в Сирия. В Идлиб, Северозападна Сирия, който ХТШ управлява от 2016 г. насам, групировката смекчи отношението си към християнските и друзките малцинства. При превземането на Алепо Ал-Джолани обеща на християните, че ще бъдат в безопасност, и църквите в града можеха да функционират безпрепятствено.

Въпросът е дали Ал-Джолани и ХТШ наистина са изоставили екстремистките си корени. В петък той заяви, че групата е еволюирала и че възстановяването на Сирия сега е приоритет. "Хаят Тахрир аш-Шам“ е само една част от този диалог и тя може да се разпадне по всяко време. Тя не е самоцел, а средство за изпълнение на една задача - противопоставяне на този режим“, каза той пред CNN.

Надеждата е, че ХТШ наистина се е смекчила, но "да се доверяваш на Ал-Джолани и ХТШ, много прилича на известната сентенция на Оскар Уайлд за втория брак като "триумф на надеждата над опита", предупреждава бившият американски дипломат Алберто Фернандес, цитиран от Politico.

Още: Блинкен призова властта в Сирия да бъде предадена на отговорно правителство

Печеливши: Турция

Реджеп Ердоган и Башар Асад някога бяха приятели, но турският лидер подкрепи бунта, когато той избухна преди близо 14 години - главно защото геополитическият съперник на Анкара - Иран - подкрепяше сирийския режим.

Турция е основният покровител на въоръжените ислямистки опозиционни групи в Сирия. С развитието на войната и с отпадането на умерените и светски продемократични бунтовнически фракции или с надмощието на техните по-твърди и дисциплинирани ислямистки съперници, ръката на Анкара стана все по-силна. Падането на Асад вероятно ще помогне на Ердоган да осъществи геополитическия си дневен ред, предлагайки му възможност да постигне няколко стратегически цели, включително ограничаване на кюрдските сепаратисти в Североизточна Сирия, които имат тесни връзки с кюрдските сепаратисти в Турция.

Снимка: Getty Images

Необходимото възстановяване също така ще се окаже благоприятно за турския бизнес, тъй като голяма част от Северна Сирия вече беше интегрирана към икономиката на Турция, включително с използването на турската лира, както неколкократно е посочвал военният анализатор Руслан Трад.

"Огромна победа за Турция - гениален ход на Ердоган", казва икономистът Тимъти Аш.

Още: САЩ с масирани бомбардировки срещу ИДИЛ в Сирия, Русия ефективно е аут от страната

Печеливши: Израел

Когато Алепо падна в ръцете на бунтовниците, иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че това е "заговор на израелския режим за дестабилизиране на региона". Макар че за Техеран е удобно да обвинява "ционисткия режим", както Ислямската република нарича Израел, военното унижение на "Хизбула" от страна на израелците със сигурност е помогнало на бунтовниците в Сирия. Въпреки това няма доказателства за пряка израелска военна помощ, но такава помощ не би била необходима предвид покровителството на Турция над бунтовниците.

Още: Нетаняху нареди на военните да завземат буферната зона в Сирия, ЦАХАЛ удари редица цели (ВИДЕО)

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че падането на Башар Асад "е пряк резултат от нашите решителни действия срещу "Хизбула" и Иран, основните поддръжници на Асад. То постави началото на верижна реакция на всички онези, които искат да се освободят от тази тирания и нейното потисничество". Нетаняху обаче подчерта, че въпреки големите възможности, които предлага този "исторически ден", той е "изпълнен и със значителни опасности". Премиерът нареди на израелските войски да заемат позиции на сирийската армия, след като те бяха изоставени в буферната зона между Израел и Сирия в Голанските възвишения, за да "гарантират, че никоя враждебна сила няма да се настани непосредствено до границата на Израел".

Свалянето на Асад очевидно е от полза за Израел. То бележи по-нататъшно отслабване на регионалната мощ на Иран и премахва важен член на така наречената "Ос на съпротивата" на Техеран. Без Асад и приятелски режим в Сирия Иран няма да има сухопътни маршрути за снабдяване на своя партньор "Хизбула" в Ливан, за да подпомага групировката във войната ѝ с Израел (в момента има временно примирие). Това прави войнственото ливанско шиитско движение още един явен губещ от падането на Асад. Ако Ливан се измъкне от хватката на "Хизбула" и стане по-нормална държава, ще е сред печелившите.

Още: Каква е ползата за Израел от падането на режима на Асад според Нетаняху?

Печеливши: Рагид Ахмад ал-Татари

Най-дълго задържаният затворник в Сирия - Рагид Ахмад ал-Татари - беше освободен в неделя след 43 години зад решетките. Той влезе там през 1981 г. по време на управлението на Хафез Асад, бащата на Башар Асад.

Ал-Татари влиза в затвора, след като негов колега бяга с изтребителя си в съседна Йордания, а самият Рагид Ахмад е обвинен, че му е помогнал да се измъкне. Бившият военен пилот беше освободен на 8 декември заедно с хиляди други затворници.

Губещи: кюрдите в Сирия

Башар Асад до голяма степен остави сирийските кюрди на произвола на съдбата в Североизточна Сирия, където те се радваха на полуавтономия. Съмнително е дали новият режим в Дамаск, ако той е доминиран от ислямисти, ще даде на кюрдите същата свобода на действие - още повече, че той ще бъде задължен на Ердоган. Разбира се, това до голяма степен зависи от политическото развитие на Сирия. Но при офанзивата на сирийските бунтовници се наблюдават и териториални завоевания от страна на подкрепяната от Анкара Сирийска национална армия срещу подкрепяната от САЩ кюрдска бойна група YPG (част от ПКК), която загуби контрола над някои градове и села в източната част на Алепо, включително Манбидж.

Сирийските кюрди едва ли ще бъдат успокоени от публикацията на Доналд Тръмп в социалните мрежи в неделя, че "САЩ не трябва да имат нищо общо" със Сирия. "Това не е наша борба", добави още републиканецът. По време на първия си мандат като президент на САЩ Тръмп искаше да изтегли всички войски на американските специални сили в Североизточна Сирия, където те се сражават с джихадистите от "Ислямска държава" заедно с кюрдите. Пентагонът го убеди да запази част от тях. Според някои оценки в страната все още те са около 900.

По-рано този месец съюзникът на Тръмп и бъдещ член на новата администрация Робърт Ф. Кенеди-младши разкри, че новоизбраният президент иска да изведе всички американски войници, тъй като се опасява, че те могат да се превърнат в "пушечно месо" при евентуални сблъсъци между подкрепяната от Турция армия и кюрдските бойци.

Снимка: Getty Images

Губещи: Алауитите в Сирия

Алауитите са религиозна общност, която е клон на шиитския ислям. Те са концентрирани основно в Сирия - съставляват около 12% от населението на страната, а част от тях живеят в Турция, Ливан и Израел.

Тази група отдавна се опасява, че ако Башар Асад бъде свален, алауитите ще пострадат. Те представляват гръбнака на режима и заемат висши постове в правителството, армията и разузнавателните служби. През първите години на въстанието формират Шабиха - слабо организирани проасадски милиции, които са отговорни за масови убийства и системни изнасилвания. Дори ако "Хаят Тахрир аш-Шам" не се насочи към тях, ще има жажда за отмъщение.

Още: Подпалиха резиденцията и двореца на Башар Асад в Дамаск (ВИДЕО)

Губещи: Русия, Иран и "Хизбула"

Падането на Башар Асад драматично отслаби позициите на Русия в Близкия изток, както и тези на Иран. Москва и Техеран заедно спасиха сирийския режим от срив през 2015 г., когато Асад изглеждаше близо до сваляне. Командваните от Иран шиитски милиции, подпомогнати от изпепеляващата бомбардировъчна кампания на Русия, помогнаха на сирийския автократ да си върне Алепо от бунтовниците, които контролираха около половината град в продължение на четири години.

Москва настояваше Асад да се помири с турския президент Ердоган и да потърси политически решения за прекратяване на гражданската война. Ако това се беше случило, Сирия несъмнено щеше да бъде отворена за доходоносна търговия за руския бизнес и вероятно щеше да гарантира сигурността на стратегическите военновъздушни и военноморски бази на Москва в страната - общо 6. През лятото Кремъл многократно се опитваше да организира срещи на четири очи между сирийския и турския лидер.

По време на международна конференция в Доха през уикенда руският външен министър Сергей Лавров заяви: "Недопустимо е да се позволи на терористичната групировка да поеме контрола над Сирия". Въпреки това Москва не направи почти нищо, за да предотврати рухването на режима на Асад, и сякаш си изми ръцете с него. Руските въздушни удари в подкрепа на диктатора от началото на бунтовническата офанзива на 27 ноември бяха минимални, до голяма степен поради факта, че Путин трябваше да се съсредоточи върху Украйна. Русия изтегли кораби и друга военна техника от базите си в Тартус и в Хмеймим, провинция Латакия, макар да се твърди, че се е разбрала за тяхната сигурност.

Още: Москва договори гаранции за сигурността на руските военни бази в Сирия

"Хизбула" беше унищожена от войната с Израел, Иран също е много по-слаб в резултат на това, докато Русия изтегли много от силите си в Украйна. Нито един от двамата големи съюзници на Асад не е в състояние да изпрати подкрепа, близка до тази, която диктаторът получаваше в миналото, което отслабва силите му", казва Кристофър Филипс от британската организация "Чатъм хаус", цитиран от Politico.

"Хизбула" беше важна за Иран в Сирия, защото там тя беше концентрирала повече сили дори от Ливан и оръжието от Ислямската република преминаваше успешно към ливанската страна. Отделно, Техеран беше изградил огромно влияние в Сирия по места - дори в малките градове на контролираната от режима територия структурите за сигурност бяха на пряко подчинение на Революционната гвардия, по думи на Руслан Трад.

Още: Преглед на руските медии за Сирия: Жалейки и оправдания (ВИДЕО)

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес