През 2012 президентът на САЩ Барак Обама даде да се разбере в писмо до иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, че всеки опит да се затвори стратегическия Ормузки проток ще бъде посрещнат с американска сила.
И въпреки това на 28 април, когато близо до протока кораби на иранската революционна гвардия задържаха плаващия под флага на Маршаловите острови контейнеровоз „Мерск Тигрис“, представителите на Вашингтон се спотаиха.
Те осъдиха действията на Иран, разположиха кораби, които да ескортират някои плаващи под знамето на САЩ и Великобритания плавателни съдове, но през деветте дни, в които корабът бе държан, не заплашиха по никакъв начин иранската армия.
Представители на администрацията заявиха, че отговорът им е разсъдлив. Критици в региона и САЩ обаче възприемат това като поредното доказателство, че администрацията заобикаля конфликта с отдавнашния си неприятел в Техеран, за да не попречи на преговорите, за които САЩ се надяват в края на този месец да доведат до историческо ядрено споразумение.
„Те искат да успокоят иранския режим“, казва Ахмад ел Асаад, виден ливански политически лидер, който се противопоставя на това САЩ да свалят гарда срещу Иран. „Те инвестираха толкова много в това споразумение, че искат да направят всичко възможно, че да бъде подписано, дори и ако това означава да обърнат гръб на своите приятели“.
Администрацията отхвърля твърденията, че е смекчила подхода си към Иран или че е намалила подкрепата за своите съюзници. Дори критиците признават, че не могат да са сигурни какво мотивира някои конкретни ходове на администрацията.
Безпокойството сред съюзниците на САЩ в Близкия изток обаче е реално и то предполага, че напрежението в отношенията с ключови съюзници ще остане предизвикателство за администрацията, ако ядреното споразумение бъде финализирано.
Критиките от арабските съюзници и Израел зачестиха по време на продължаващите 22 месеца преговори между дипломатическия блок между САЩ и още пет големи сили – Франция, Великобритания, Германия, Русия и Китай. Те търсят споразумение, което да блокира способността на Иран да се сдобие с ядрена бомба в замяна на облекчаване на международните икономически санкции.
Поредното препятствие пред подписването на това споразумение се появи в неделя, когато иранският парламент подкрепи забраната на достъпа на международни инспектори до ирански военни бази като част от ядреното споразумение. Ако бъде одобрена, мярката може да усложни преговорите. Световните сили са категорични, че се нуждаят от достъп във военните обекти, за да получат потвърждение, че Иран не работи за сдобиване с ядрено оръжие.
Мнозина в региона се опасяват, че Обама може да цели не просто победа във външната политика, но и нова връзка с Техеран, която може да отслаби подкрепата, която страните им получават от Вашингтон.
Критиците се смятат, че администрацията ограничава усилията си да се противопостави на иранската армия и подкрепяните от нея въоръжени групировки. Според тях, световните сили може да отидат твърде далеч и да подпишат споразумение, което да подсили Иран, включително чрез размразяването на блокирани в момента сметки на Иран в размер на 150 млрд. долара.
Мнозина спорят, че през последните две години САЩ са забавили прилагането на санкциите. Представители на Вашингтон обаче настояват, че продължават натиска и посочват, че от началото на преговорите през ноември 2013 са включили в списъка със санкциите 100 ирански физически и юридически лица.
Според доклад на комисията на ООН за санкциите срещу Иран пък страните са регистрирали по-малко сигнали за нарушение на санкциите от страна на Иран, чрез закупуване на забранени стоки, свързани с въоръжение. Не е ясно обаче дали Иран е започнал да купува по-малко от забранените стоки, или страните са се въздържали от деклариране на нарушенията, „за да не попречат на преговорния процес“.
Американски представители отдавна определят Иран като най-големия в света спонсор на тероризма. Когато през февруари директорът на националното разузнаване генерал Джеймс Клапър представи пред Конгреса ежегодния си доклад за глобалните заплахи, ролята на Иран в подкрепата за тероризма не бе дори спомената, което предизвика остро недоволство сред някои сенатори.
Арабските държави от години се опасяват, че отказът на администрацията на САЩ да разшири военните операции срещу подкрепяното от Иран правителство в Сирия отразява нейното желание да финализира ядреното споразумение и да подобри отношенията си с Техеран. Сега те се опасяват, че виждат същото в безмълвното сътрудничество на Вашингтон с подкрепяните от Иран шиитски милиции в Ирак в борбата срещу „Ислямска държава“.
Белият дом обаче настоява, че продължава да прилага агресивно санкциите и да се противопоставя на Иран в региона.
Например, администрацията предоставя логистична и разузнавателна подкрепа за ръководената от Саудитска Арабия въздушна кампания срещу подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен и е разположила бойни кораби, които да попречат на Иран да им изпраща оръжия.
„Не пипаме леко, дори и по време на тези преговори“, каза пред комисия в Камарата на представителите на САЩ американският постоянен представител в ООН Саманта Пауър.
Въпреки това, неспокойните съюзници виждат липса на енергичност в САЩ в сравнение с действията им в миналото в отговор на поведението на Иран, казва Майкъл Синх, директор на базирания във Вашингтон Институт за близкоизточна политика.
Друго, което безпокои критиците, е непоследователните заявления на американското правителство за целите на споразумението. Обама и други представители на Вашингтон отдавна настояват, че ядреното споразумение цели да предотврати сдобиването на Иран с ядрено оръжие и не е предназначено за откриване на нова връзка с Техеран.
На няколко пъти обаче Обама е заявявал, че споразумението може да произведе един по-умерен Иран с по-силни връзки с външния свят и по-добри отношения със САЩ.
Успешно споразумение ще позволи на Иран да стане „доста успешна регионална сила, която освен това спазва международните норми и правила. И това ще е добре за всички“, каза Обама през декември.
Според Робърт Данин, бивш американски посланик в Близкия изток, все по-често се чува, че споразумението може да стане стъпка към различна връзка с Иран. „Навсякъде в региона се долавят опасения, че президентът не усеща колко нервни прави това някои съюзници“, казва дипломатът.
The Los Angeles Times
