Природни бедствия в резултат на климатичните промени са принудили по 20 милиона души на година да напуснат домовете си през последното десетилетие. Това означава по един човек на всеки две секунди търси нов подслон, разкрива нов доклад на "Оксфам", цитиран от CNN.
Статистиката прави промените в климата най-големият фактор за вътрешно разселване за периода. Вероятността хората да бъдат вътрешно разселени в резултат на наводнения, циклони и пожари е 7 пъти е по-възможна отколкото заради вулканични изригвания и земетресения, и се случва 3 пъти по-често в сравнение с бягство заради конфликти, отбелязват от благотворителната организация.
Казусът е един от многото, които ще бъдат обсъдени на 25-тата Конференция на ООН по изменението на климата, която започва в Мадрид. На нея България е представена от премиера Бойко Борисов. Очаква се държавните ръководители да преговарят по правилата за новия пазарен механизъм по Парижкото споразумение, който предвижда доброволно намаляване на емисиите, предназначени за развиващите се страни. Позицията на България е, че Европейският съюз не може да се справи самостоятелно с проблема без активното участие на Китай, Индия и САЩ. Премиерът Борисов вече обяви, че ще защитава продължаването на работата на въглищните централи у нас.
От "Оксфам" призовават международната общност да направи повече за финансиране на програми в помощ на по-бедните държави, засегнати от климатичните промени. Причината е, че те са изправени пред най-голям риск, въпреки че отделят много по-малко въглеродни емисии от по-богатите държави, сочи докладът.
Четири пъти по-вероятно е държави с ниски доходи, такива като Индия, да бъдат засегнати от разселване заради климатичните промени в сравнение с държави като Испания и САЩ. 80% от засегнатите живеят в Азия.
Малки островни държави, такива като Куба, Доминика и Тувалу, са особено уязвими, което ги прави 7 от топ десетте държави с най-висок процент на разселени заради природни бедствия между 2008 и 2018 г.
Хората, живеещи на тези малки островни държави, са 150 пъти по-вероятно да бъдат разселени в резултат на природни бедствия в сравнение с живеещите в Европа, се посочва в доклада на организацията, в който са анализирани данни за разселените хора от 2008 до 2018 г.
Не случайно и думата на 2019 г., според Оксфордския речник, е изразът climate emergency, което на български език няма абсолютно точен преглед, но означава спешно положение с климата. В речника изразът е обяснен като "ситуация, изискваща спешни действия за спиране на климатичните промени и предотвратяване на потенциално необратими щети върху околната среда в резултат на това". Този израз беше избран поради растящия интерес към темата в обществото и тревогата на хората за климатичните проблеми през 2019 година.
Преди по-малко от месец, 11 000 учени се обединиха, за да бъде чут техният апел: Светът е изправен пред "климатична криза", а всички нас ни чакат "неподозирани страдания (untold suffering)", ако не се предприемат спешно промени в глобалната политика и в начина ни на живот като общество. Те заявиха, че светът е изправен пред "извънредно положение" заради промените в климата , за което говори промяната на жизненоважни за човечеството параметри. Още за техния анализ можете да прочетете в ТАЗИ СТАТИЯ.
В тази връзка Европейският съюз(EС) си поставя все по-амбициозни цели по отношение на енергийната политика. Колкото по-амбициозни стават те обаче, толкова по-налудничаво звучат мерките за тяхното постигане. През последните няколко години особено актуално е говоренето за постигането на „въглеродна неутралност“. Намаляването на въглеродните емисии стои в основата на всички стратегически документи, очертаващи дългосрочните хоризонти на развитие на европейската енергетика, пише в специален анализ за Actualno.com икономистът Борислав Боев. Прочетете анализа в ТУК.
