На църковния площад Хош ал Биаа в Мосул стана ясно защо папа Франциск настоява да продължи пътуването си из Ирак, въпреки заплахите за сигурността си и коронавируса. Посещението на частично разрушения древен град е „жест на солидарност с християните“, живеещи в Мосул. Преди това градът е бил историческият център на несторианското християнство: общността наброява десетки хиляди, пише немското издание Süddeutsche Zeitung в публикация на Антон Крюгер.
„Тук в Мосул трагичните последици от войната и военните действия са твърде очевидни“ - каза папата. Някога на площада имало църкви от четири християнски деноминации. Повечето от тях все още са в руини и дори не може да се влезе в тях: изминаха повече от три години, откакто градът беше освободен от властта на „Ислямска държава“, но не всички капани и невзривени боеприпаси бяха обезвредени. Това символизира положението на християните в страната.
От тогава едва около 50 християнски семейства са се завърнали в града. Преди американската инвазия в Ирак през 2003 г., според различни оценки, между 800 000 и 1,5 милиона християни са живели в Месопотамия. Днес 14 признати от държавата християнски деноминации наброяват от 200 хиляди до 250 хиляди вярващи, отбелязва вестникът.
Папа Франциск трябваше да лети с хеликоптер до Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, граничеща с провинция Ниневия, където са избягали много християни. Всички други възможности били твърде опасни. Хиляди иракски войници пазят разрушените улици на Мосул.
Ужасите на времето, когато екстремисти контролираха града, оживяват, когато няколко християнски и мюсюлмански свидетели говорят за преследването и бягството им от града.
„Независимо от това днес потвърждаваме убеждението си, че братството е по-силно от братоубийството“, подчерта Франсис. Той стоеше близо до дървен кръст, построен от овъглените греди на църква, разрушена от ИД в северния сирийския град Камъшлъ. След като се помоли за „изгубените представители на всички религии“, Франциск взе бял гълъб на мира в ръцете си и го пусна в небето сред руините.
Едно от малкото места в Ниневийската равнина, където животът се върна, беше следваща спирка на главата на католическата църква - тя беше в пълен контраст с Мосул. Хиляди хора на арабски поздравиха Франциск по улиците на Каракош. Папата няколко пъти спира конвоя, за да поздрави вярващите.
Повечето християни се завърнали в Каракош, където, както отбелязва авторът, християните, за разлика от други някога предимно християнски места, не са заплашени от заграбване на земята им поради конфликти с други етнически или религиозни групи.
„Никога не спирайте да мечтаете“ - призова папата вярващите в катедралата на Непорочното зачатие. Според него, разбира се, има моменти, когато вярата може да бъде разклатена, това са преживели много хора в най-мрачните дни на войната.
Папата беше дълбоко впечатлен от историята на жена християнка. Тя загубила сина си при атака на ИД през август 2014 г. и била изгонена от Каракош. „Тя каза, че оцелелите от терористичните атаки трябва да простят“ - каза Франсис. Важно е да останеш християнин.
Папата не посочи пряко нито извършителите, нито жертвите, говорейки за „сестри и братя“. Неговото пътуване до голяма степен беше насочено към установяване на диалог между религиите. В събота в град Наджаф той се срещна с великия аятолах Али ал Систани, един от духовните водачи на шиитите.
Али ал Систани се стреми към мирното съжителство на религиите. Според Ватикана Франциск благодари на аятолаха, че е издигнал гласа си заедно с шиитската общност в защита на най-уязвимите и преследвани, потвърждавайки единството на иракския народ. Ал Систани заяви в изявление, че християните в Ирак трябва да могат да живеят в сигурност и да се ползват с всички граждански права.
В неделя вечерта, преди да се върне в Рим, папа Франциск проведе литургия пред 10 000 вярващи в Ербил. В Иракски Кюрдистан десетки хиляди християни са намерили защита от ИД. Мнозина остават тук и до днес, защото не се чувстват в безопасност в родните си градове. Въпросът дали посещението на папата може да промени ситуацията, остава отворен, пише Süddeutsche Zeitung.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
