Сега, когато американският президент Джо Байдън оказва натиск върху Израел да се оттегли от цялостно нахлуване в град Рафах в южната част на Газа, някои поддръжници на Израел се чувстват предадени. Те питат: Как може Израел да се защити и да гарантира сигурността си, ако не може да елиминира лидерите на Хамас, които се крият в тунели под Рафах? Защо да жертвате хиляди животи, както палестинци, така и израелци, но да спрете да сложите окончателен край на войната, което би положило основите за възстановяване на Газа? Това пише в коментар за The New York Times Николас Кристоф.
Ето какво още пише той:
Те повдигат основателни въпроси, но мисля, че разбират погрешно мотивите на Байдън като чисто хуманитарни и целящи просто да предотвратят кървава баня в Рафа. Спасяването на животи е важен фактор – и от моя страна ми се иска Байдън да окаже по-голям натиск върху министър-председателя Бенямин Нетаняху, за да защити палестинските цивилни – но дори и да оставите настрана хуманитарните опасения, много наблюдатели също смятат, че самият Израел ще бъде по-добре, ако покаже сдържаност.
"Операция в Газа ще е в интерес на Нетаняху, но не и на Израел"
Може да е в интерес на Нетаняху да срине Рафах, защото всичко, което удължава войната, го задържа на поста, но не е в интерес на Израел. Като за начало мотив на онези, които подкрепят нахлуването в Рафах, е, че нападението може да е кърваво, но ще позволи пълното унищожаване на Хамас. Но аз твърдя от началото на тази война, че е малко вероятно Израел да изкорени Хамас, както Съединените щати не успяха да унищожат талибаните в Афганистан, Виетконг във Виетнам или насилствените милиции в Ирак.
Още: ООН обяви колко души са напуснали Рафах от началото на войната
Гади Айзенкот, бивш началник-щаб на израелските отбранителни сили и член на настоящия израелски военен кабинет, също предупреди по-рано тази година, че твърденията за „абсолютното поражение“ на Хамас са просто „приказки“. По същия начин държавният секретар Антъни Блинкен твърди, че нахлуването в Рафах няма да елиминира бойците на Хамас или да сложи край на бунтовниците - така че изглежда, че разрушаването на Рафах най-вече просто ще убие повече палестинци, ще рискува живота на израелските заложници, допълнително ще разпали жителите на Газа да търсят отмъщение и насърчават нарастващата изолация на Израел по начини, които подкопават дългосрочната му сигурност.
Обърнете внимание, че израелското разузнаване за Газа е безнадеждно от самото начало. Израел не предвиди атаката от 7 октомври, а след това изглежда очакваше лидерите на Хамас да бъдат под град Газа, заради което го унищожиха. Тогава явно решиха, че са под хан Юнис и унищожиха и него. Сега Нетаняху смята, че те са под Рафах. Може и да са там, а може и просто да убие още хиляди цивилни, докато ги търси. Нещо повече – съобщава се, че Съединените щати вярват, че върховният лидер на Хамас в Газа, Яхя Синвар, дори не е в Рафа, а в Хан Юнис.
"Израел винаги е грешал за Хамас"
Израел винаги е грешал за Хамас. През 80-те години на миналия век израелското правителство подхранваше възхода на Хамас в Газа, защото смяташе, че религиозните фигури ще прекарват времето си в молитви в джамии, вместо да изстрелват ракети. Дори в навечерието на 7 октомври Нетаняху помогна за финансовата подкрепа на Хамас, защото смяташе, че това ще раздели палестинците и ще намали натиска за палестинска държава.
Действията срещу интересите на собствената му сигурност не са характерни за Израел. Съединените щати вярваха, че трябва да се защитят, като воюват във Виетнам и Ирак. Русия настоя да воюва в Афганистан. Израел нахлу в Ливан през 1982 г. и в този процес се роди Хизбула, която сега е един от най-големите му врагове.
Още: Израел пред съда на ООН: Никаква сила няма да ни попречи да се защитим от "Хамас"
Противопоставих се на войната на САЩ в Ирак не защото бях антиамериканец, а защото вярвах, че ще струва много животи, като същевременно подкопава американската сигурност. По същия начин противопоставянето на нахлуването на Израел в Рафа не прави мен, нито Байдън или някой друг антиизраелски настроен. Всъщност Байдън може да е най-произраелският президент в американската история.
"Тел Авив няма план за бъдещето на Ивицата Газа"
Една от причините всички ние да сме скептични към израелския план за справяне с Рафах е, че няма такъв. Израелските отбранителни сили преди това водиха война в Северна Газа и изглежда победиха Хамас там, но без стратегия за задържане на територията. Така че Хамас отново се надигна там и липсата на какъвто и да е последователен план на Израел за Газа предполага, че този процес може да продължи до безкрай.
Важна причина, поради която се съмнявам, че нахлуването в Рафах е в интерес на сигурността на Израел, е урокът, който американските сили научиха в Ирак: обръщайте внимание не само на броя бойци, които убивате, но и на броя, който създавате. „Вероятно конфликтът в Газа ще окаже въздействие върху тероризма за поколения напред“, предупреди през март Аврил Хейнс, директор на националното разузнаване.
Още: Нетаняху: Битката в Рафах е критична за кампанията в Газа
Това ми се струва правилно, отчасти заради докладите, които съм правил през годините в Газа преди 7 октомври. Жителите на Газа, като всички хора, имат различни възгледи. След войната в Газа през 2014 г. интервюирах хора в ивицата и някои – по-специално жени – реагираха така, както Израел можеше да се надява, искайки да се сложи край на въоръжената съпротива, така че никога повече да не се изправят пред подобни бомбардировки и разрушения.
Други жители на Газа реагираха, като искаха повече от всякога да отвърнат на Израел. Говорих с Ахмед Джундия, тогава 14-годишно момче, който ми каза, че се стреми да избие израелци. „Войната ни накара да почувстваме, че така или иначе ще умрем, така че защо да не умрем с достойнство“, каза Ахмед. „Може би можем да ги убием всички и тогава ще стане по-добре“, добави той.
Още: Мнение: Иран направи огромна грешка и се провали, но Израел не трябва да отвръща със сила
Нямам представа какво стана с Ахмед, но се чудя дали ядосани деца като него са израснали до онези, които малтретираха израелските цивилни на 7 октомври. По същия начин се страхувам, че децата, които днес са бомбардирани и подлагани на глад от Израел, може да са сред онези, които ще атакуват Израел след десетилетие.
Републиканците обвиняват Байдън, че е предал приятелството на Америка с Израел, като е спрял трансфера на бомби и е предприел други стъпки, за да обезсърчи пълното нахлуване в Рафах. Бих казал, че е обратното – това е признак за загрижеността на Байдън за собствените интереси на Израел. Нещо повече – като цяло ми се струва, че Байдън е по-категорично на страната на Израел, отколкото самият Нетаняху.
