Маршрутът България – Сърбия – Унгария повтаря основната част от трасето на отменения „Южен поток“, който беше напълно готов за строителството, но беше спрян през декември 2014 г., пише „Комерсант“.
През последният месец „Газпром“ без много шум подписа с България, Сърбия и Унгария пътни карти за развитието на газопроводите за доставката на природен газ от бъдещата втора тръба на „Турски поток“. По този начин компанията фактически реанимира отменения през 2014 г., по настояването на Еврокомисията, проект „Южен поток“, но с четири пъти по-малка мощност.
Макар че този вариант позволява на „Газпром“ да осигури Балканите с газ, той ще се конкурира с другия маршрут на монополиста за доставката на газ в Южна Италия – газопровода „Посейдон“ - според експертите, след провала на „Южен поток“ компанията няма голямо доверие на България.
„Газпром“ и унгарското правителство подписаха вчера „пътна карта“ за развитието на газотранспортната система на страната. Подобен документ в юни бе подписан с България и Сърбия. Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто след приключването на преговорите заяви директно, че става дума за доставката на 8 милиарда куб.м.газ от „Турски поток“ от Сърбия.
Будапеща днес получава от „Газпром“ транзитно през Украйна 5,7 милиарда куб.м. газ от общо 11,1 милиарда куб.м., които потребява. Договорът на „Газпром“ за доставката на газ в страната приключва през 2019 г. и в Будапеща искат гаранции, че ще получават руски газ и след като през същата година изтече транзитният договор на руския холдинг с „Нафтогаз Украйна“. „Газпром експорт“ и държавната Hungarian Gas Trade Ltd сключиха меморандум за намеренията да се „продължи дългосрочното сътрудничество в областта на доставката на газ“. Един от източниците на „Комерсант“ уверява, че в документа е предвидена възможността за преместването на точката на вход на газ от Берегдароца на границата с Украйна на сръбско-унгарската граница. От „Газпром“ не коментираха тази информация.
Фактически маршрутът България – Сърбия – Унгария повтаря основната част от трасето на проекта за газопровод „Южен поток“, който беше напълно готов за строителството, но беше отменен през декември 2014 г. заради позицията на България и натиска на Брюксел.
„Газпром“ е доставил общо 10,5 милиарда куб.м. на България, Сърбия и Унгария през 2016 г.
Различието е в това, че планираният газопровод по дъното на Черно море – този път „Турски поток“ - няма да отиде директно в България, а в Турция. Освен това, за Балканите може да бъде предназначена само една от двете тръби на „Турски поток“, т.е. 15,75 милиарда куб.м., което е четири пъти по-малко от мощността на „Южен поток“. Съдейки по изявленията на България и Унгария, новите мощности ще се създават от газотранспортните оператори на страните в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС /отсечките на „Южен поток“ трябваше да се изграждат от смесени компании с участието на „Газпром“/. Но сръбският президент Александър Вучич /неговата страна не влиза в ЕС и не прилага Третия енергиен пакет/ заяви на 2 юли, че се надява на „помощта на Русия“ в строителството на транзитния газопровод. Отделен плюс за „Газпром“ може да се смята това, че тръбата може да се построи бързо благодарение на свършената работа по „Южен поток“, включително по трасето и подготовката за ОВОС.
В същото време „Газпром“ не може едновременно да насочи обемите от втората отсечка на „Турски поток“ на Балканите и да построи газопровода „Посейдон“ за снабдяването на Южна Италия със същия този газ. По данни на „Комерсант“ доставките за Балканите са по-важни за руската компания, тъй като Италия може да се снабдява с газ от север през „Северен поток 2“, макар това да е по-скъпо. Но Унгария и Сърбия сега могат да бъдат осигурени само през Украйна, което принуждава „Газпром“ да се договори с Киев за транзита на газ след 2020 г. Според събеседниците на „Комерсант“ все още няма окончателно решение за посоката на по-нататъшните доставки на газ от втората тръба на „Турски поток“.
„Мисля, че „Газпром“ прекрасно помни, как България го хлъзна през 2013 г.“, заяви Виталий Крюков от Small Letters. Той смята, че такъв проект ще се сблъска с политически проблеми, а сред неговите участници няма влиятелни страни, които да го защитят от Брюксел, както това прави Германия в случая със „Северен поток 2“. Според експерта „Газпром“ се нуждае от балканския маршрут по-скоро като диверсификация от рисковете, включително от страна на Турция.
