Амбициозният натиск на чуждестранната инфраструктура на Китай поставя бедните държави в "скрит дълг" на стойност 385 милиарда долара, а повече от 1/3 от проектите са свързани с предполагаеми корупционни скандали, се казва в проучване.
Изследване от международната лаборатория за развитие AidData показва, че непрозрачни сделки с държавни банки и компании, по линия на водещия инвестиционен проект на президента Си Цзинпин - инициативата „Един пояс, един път“ - оставят десетки правителства с по-ниски доходи свързани с дългове, които не са по джоба им.
Китай е инвестирал повече от 843 милиарда долара за изграждане на пътища, мостове, пристанища и болници в около 163 държави от 2013 година насам, включително в много страни в Африка и Централна Азия. Близо 70% от тези пари са взети кредити от държавни банки или съвместни предприятия между китайски бизнес и местни партньори в страни, които вече са били в дълг към Пекин, посочи изпълнителният директор на AidData Брад Паркс пред АФП.
„Много бедни правителства не могат да вземат повече заеми“, каза Паркс.
Той коментира, че заемите са дадени на „редица участници, различни от централните правителства“, но често са подкрепени от правителствена гаранция за изплащане, ако другата страна не може да плаща.
„Договорите са непрозрачни и самите правителства не знаят точните парични стойности, които дължат на Китай“, каза той.
Тези недостатъчно отчетени дългове са на стойност около 385 милиарда долара, установи проучването.
AidData, която е базирана в колежа Уилям и Мери във Вирджиния, изброи 45 държави с по-ниски и средни доходи, които сега имат нива на дългова експозиция към Китай над 10% от техния национален брутен вътрешен продукт.
Недоволството се подхранва от високите нива на китайски пари, които се вливат в места като Белуджистан в югозападен Пакистан, където местните хора казват, че получават малка полза, а бойците са предприели поредица от атаки, насочени към подкопаване на китайските инвестиции.
„Това, което виждаме в момента с инициативата „Един пояс, един път“, е разкаянието на купувачите,“ каза Паркс. „Много чуждестранни лидери, които първоначално бяха нетърпеливи да скочат в подобни сделки, сега спират или отменят китайските инфраструктурни проекти поради опасения за устойчивостта на дълга.“
Броят на дълговете към Пекин се забави през последните две години поради отблъскване от страна на кредитополучателите, се посочва в проучването. Групата на седемте богати държави също обяви конкурентна схема за противодействие на господството на Пекин в глобалното кредитиране тази година. Заемите на Пекин изискват по-високи лихвени проценти с по-кратки срокове на изплащане, установи AidData.
Според Паркс проучването показва, че това "не е грандиозна схема за създаване на съюзи", както се представя от Пекин, а по-скоро Китай "търси най-печелившия проект".
БГНЕС припомня за проучване, публикувано на 9 септември от базирания в България Център за изследване на демокрацията, което показва разширяващото се присъствие на Китай в Централна и Източна Европа и според което Пекин се превръща в най-големият търговски партньор в региона. Влиятелният отпечатък на Китай става възможен благодарение на притока от около 14 млрд. долара от безвъзмездни средства, заеми, сливания и икономически концесии от 2009 г. насам и приблизително 50 млрд. долара в инфраструктурни, енергийни и телекомуникационни проекти, които или са в ход, или чакат изпълнение. Изследването също така показва, че колкото по-финансово обвързана е нацията с Китай и колкото по-голям е делът на брутния ѝ вътрешен продукт от китайските инвестиции, „толкова по-голяма е вероятността“ Китай да използва проблемите с върховенството на закона, за да се разшири „неговото икономическо и политическо влияние."
Присъствието на Китай в Централна и Източна Европа се очертава като значително, особено на Балканите, където азиатската държава е инвестирала милиарди през последните години, като в западните политически кръгове нарастват опасенията, че регионът става финансово зависим от Пекин.