С документи в ръка и облечена в кимоно на фини шарки, Ейко Кавашима влиза в централата на "Шиосе". Компанията произвежда основно манжу. А 98-годишната дама е неин президент. "Най-важното нещо в манжу е пастата от червен боб. Тя се въргаля в тесто от брашно от ямс и ориз и след това се приготвя на пара", обяснява Ейко.
Изобретеното от китаец тесто, което не съдържа нито бакпулвер, нито вода, се меси ръчно. Необходими са 20 години, за да се овладее месенето му до съвършенство, категорична е 98-годишната японка. "В продължение на векове нашата компания е изработвала продукти само по поръчка на специални групи - императорът, придворните благородници, военните, дърводелците и монасите."
Късметът да имаш наследник
Това се променя чак в средата на 80-те години на миналия век, когато Ейко Кавашима поема фирмата. Тя е първата жена начело на сладкарската компания, за която днес работят около 50 служители. "Просто исках и обикновените хора да познават нашето манжу и то да се продава в нормалните магазини."
Тази стъпка беше необходима и поради друга причина - за да не банкрутираме, разказва Ейко Кавашима, която дори на 98-годишна възраст не мисли да се оттегля от директорския пост. Сигурно е обаче, че компанията ще остане в ръцете на семейството: синът ѝ вече е изпълнителен директор и един ден ще поеме изцяло управлението. По негова собствена воля, подчертава Кавашима.
Тя е късметлийка, казва Тошио Гото, икономист в Университета в Токио. "Често децата в подобни семейства не желаят да поемат бизнеса. А това създава проблеми за семейните предприятия, които са и най-дълголетните компании в Япония. Поради липсата на наследници някои дори си осиновяват деца", казва Гото.
Рецептата за успех
Фактът, че толкова много компании са оцелели толкова дълго време се дължи на една японска особеност. Дори и в добри времена хората действат предпазливо, за да бъдат по-подготвени за кризисни ситуации.
"Над 85% от компаниите държат толкова много пари на депозит, че могат да оцелеят повече от половин година без да продават нищо. А всяка четвърта компания може да издържи дори и повече от две години", казва Гото.
Растежът не е основен приоритет на японците. Вместо това съществува огромно чувство за отговорност към служителите и общността, които са помогнали на компанията да стане успешна. Такъв е случаят и с производителя на сладкарски изделия "Шиосе". Сладкарите в компанията са едни и същи от 40 години насам, казва президентката Кавашима не съвсем без гордост.
Източник: Дойче веле
