Хая е била на 15 години, когато й се наложило да избяга от Сирия заради войната. Днес тя живее в Лос Анджелис със своето семейство, но нейният град Алепо винаги намира място в сърцето й.
Като момиче-скаут тя започва проекта „Rise Again“, който с нестопанска цел и помага на сирийците, като дарява протези за деца и младежи, които са ранени в резултат на войната.
The Syrian girl from Aleppo who became a Girl Scout in America and who began the “Rise Again” project, which today helps Syrian young people who have been injured as a result of the war.
— This is Christian Syria (@Christian_Syria) January 21, 2021
Learn about the story of Haya: https://t.co/fLQgHMUXvD pic.twitter.com/DltWhA32C9
"Това, което правя, не променя конфликта в Сирия, но помага на хората, които са засегнати от него." Чрез „Rise Again“ Хая вече е помогнала на 40 деца. "Всяко малко нещо има значение и всички ние имаме силата да направим промяна, казва тя, цитирана от Aleteia.
Когато Хая Калиунджи вижда Железния човек, тя не си представя супергероя на Marvel. Вместо това тя вижда 6-годишното момче, което е загубило краката си, след като домът му е ударен от ракета, докато играело на балкона.
"Той беше под развалините и майка му го търсеше", разказва Калиунджи, която е възпитаник на Калифорнийският университет – Лос Анджелис. Шестима професори и четирима от студентите му са носители на Нобелова награда.
"Не мисля, че той плачеше, тя просто видя косата му изпод развалините и го извадиха. Днес той тича и играе. "Приятелите му го наричат Железният човек", разказва тя.
Беше изчислено, че има 40 000 души, живеещи с ампутации, свързани с войната. Този брой е още по-голям сега, казва Калиунджи.
Майката на Хая, която е била скаутски лидер в продължение на 28 години в Сирия, заяви, че не е била изненадана от амбициите на най-малкото си дете, защото винаги е била добросърдечен човек, който мисли и се грижи за другите.
„Толкова се гордеех с нея, че тя искаше да помогне на своята общност в Сирия“, казва майката. „Особено на тези малки деца, които нямат нищо общо с тази война, но са засегнати.“
Превод и редакция: Тодор Беленски
