Най-високият връх на света се превръща в огромно сметище. Колкото повече алпинисти се отправят към Еверест, толкова повече стават и боклуците. Ситуацията е драматична. Въпреки че се провеждат и акции по почистването му, пише Шегал Ясвиндер в материал за Deutsche Welle.
Дипак Байджал се подготвя за този момент от четири месеца. Приготвил е въжета, колани и всичко, от което се нуждае един алпинист. Той знае, че изкачването на най-високия връх в света крие много опасности - дори и за опитен алпинист като него. Почти 300 души са загинали по стръмните му склонове. Досега Байджал не е успявал да се изкачи по-високо от базовия лагер. Но е твърдо решен да го покори. "Обичам Еверест. Той е Богът на върховете. Обичам го заради неговата красота, заради настроението, което предизвиква у мен, заради мистичното му излъчване", казва опитният алпинист.
Палатки, оборудване, екскременти
Не всички алпинисти обаче изпитват такова уважение към величествения връх. Колкото повече стават алпинистите и техните водачи, поели към върха, толкова повече стават и отпадъците по пътя. През 2018 година 800 алпинисти са покорили Еверест, а това е рекорд. "Това, че все повече хора искат да изкачат върха, означава, че той се превръща все повече в нещо като екскурзионна дестинация за любители алпинисти", казва Дипак Байджал. И това е видно с просто око. Еверест е затрупан от изоставени палатки, алпинистко оборудване, празни кислородни бутилки и още много отпадъци. Ситуацията е драматична. Междувременно и правителството на Непал бие тревога.
Дава Стевен е шерп и предприемач от Непал. Той ръководи фирмата Asian Trekking и е бил водач на над 150 алпинисти от 18 страни. Когато той самият за първи път се изкачва до "покрива на света" през 2007 година, боклуците вече са били налице. Това до такава степен възмущава Дава Стевен, че той веднага се заема да организира първата "екоекспедиция до Еверест". Целта ѝ: да бъдат събрани отпадъците по склоновете. "Оттогава насам сме събрали 18 800 килограма боклук", казва 35-годишният шерп.
Правителството на Непал призовава туристическите агенции да избягват оставянето на боклуци по стръмните маршрути. То е въвело дори т.нар. депозитна система. Експедициите, които се отправят към върха, трябва да оставят 4420 евро депозит. Те получават парите си обратно, чак след като правителствен служител потвърди, че експедицията е била "чиста". Правителството очаква от всеки алпинист да събере в раницата си най-малко 8 килограма отпадъци. "Това обаче невинаги се спазва", казва Дава Стевен. Затова той плаща на всеки от своите клиенти по 77 евроцента за един килограм събран боклук. Надява се по този начин да ги мотивира да спазват закона.
Проблем се оказват и човешките екскременти. И то не поради риска от това да стъпиш върху изпражнения. "А поради факта, че колкото повече алпинисти се облекчават сред природата, толкова по-голям става рискът от замърсяване на глетчерите, а оттам и на питейната вода за местните хора", казва Лав Раж Сингх, първият индиец, покорил Еверест седем пъти. Той добавя, че това представлява и опасност за самите алпинисти, които разтапят снега, за да го пият.
Неприятни изненади под леда
Човекът не е единственото предизвикателство за върховете. Климатичните промени също оставят следи. По-високите температури топят леда. Често отдолу изникват труповете на онези, които са загинали при изкачването на Еверест. Досега силният студ беше консервирал тленните им останки. Но сега те започват да се размразяват. Дава Стевен и неговият екип междувременно са извадили пет трупа от склоновете на Еверест. "Нямам представа какво още има под леда. Глетчерите се движат и докато почистим от едната страна, от другата страна се появяват нови. Изобщо не можем да кажем колко боклуци има там", казва той.
Според едно актуално изследване за Хиндукуш и Хималаите, глетчерите се топят драматично. Те могат да се смалят до две трети, ако не бъдат намалени драстично предизвиканите от хората емисии въглероден двуокис. Глетчерът Кумбу например са топи с почти 20 метра на година. Експертите предупреждават, че вследствие на това се увеличава и опасността от лавини.
"Всеки алпинист иска да носи колкото се може по-малко товар. Там горе съдържанието на кислород е 30 процента. И да носиш боклуците си, е трудна задача", казва Лав Раж Сингх. Той ръководи кампанията на индийските гранични власти "Clean Himalaya, Clean Glaciers" за почистването на върха. Миналата година екипът му е свалил 700 килограма отпадъци от по-високите лагери до базовия лагер. Индиецът подчертава, че докато може, ще продължи да го прави. И Дава Стевен уверява, че ще продължи опасната си работа. "Докато имам сили да изкачвам върховете, ще ги поддържам чисти", казва още той.
