По повод 102 г. от арменския геноцид, която се отбелязва днес, Реджеп Ердоган изпрати писмено обръщение до арменския архиепископ в Истанбул, а същевременно властите в Анкара са в очакване на изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп по същия повод.
В писмото си до духовния водач на арменската общност Арам Атешиян турският президент посочва, че „болката за събитията от 1915 г. е обща, но тя трябва да бъде загърбена, за да се укрепват човешките отношения“. Той подчертава, че в тази посока страната е направила много през последните 14 г., равно на исторически реформи.
„Ние и в бъдеще ще продължим да съхраняваме и опазваме културно-историческото наследство на османските арменци и арменската култура. В продължение на 1000 години двете общности още в древността са живели рамо до рамо и споделяме обща история и култура. Независимо дали в Османската империя или в почти 100-годишната ни република, арменската общност има голям принос за развитието на страната ни, арменците са свободни и равноправни граждани с важна роля в социалната, политическата и търговската области. Моля Аллах да се смили над милионите граждани на Османската империя, които загубиха живота си по време на Първата световна война“, пише Ердоган в обръщението си, което бе прочетено по време на литургията в арменската църква в Истанбул.
В Турция понятието „арменски геноцид“ е табу. Миналия юни Ердоган заплаши да изгони малката общност /от около 100 000 души/ от страната, независимо дали са с турско гражданство или имигранти, след като германският Бундестаг гласува декларацията за арменския геноцид. А през юли Главна обществена следствена служба в Истанбул започна разследване срещу Католикос Карекин ІІ, предстоятел на Арменската апостолическа църква, след твърдения за клевети срещу турците, направени по време на посещението му в мегаполиса. Тогава на пресконференция той настоя Турция да признае геноцида над арменците, предаде БГНЕС.
„За нашия народ това не е предмет на изследване. Това е събитие, което се е случило и то трябва да бъде признато“, заяви духовният водач. През 2016 г. седмица преди знаковата дата 24 април турските власти отхвърлиха доклада на ЕП за напредъка на страната към членството в ЕС, а в него, както и в предходния, специално място бе отредено на арменския геноцид, който Турция не желае да признае, въпреки общото европейско решение по повод 100-годишнината от кървавите събития. Докладът за предишната година също бе отхвърлен от турското правителство, отново поради несъгласието с термина „геноцид“. Преди това Външното министерство на Турция официално се обърна към администрацията на САЩ и настоя президентът Барак Обама да подходи конструктивно и да намери неутрално понятие за събитията от 1915 г., като избегне вече огласеното от него определение за „голямо бедствие“. Преди него и Джордж Буш бе избегнал понятието „геноцид“, и бе определил събитията от 1915 г. като „една от най-големите трагедии в историята“ и „най-страшната трагедия на 20-ия век“.
В Турция днес очакват с нетърпение изявлението по този повод на новия американски президент Доналд Тръмп, още повече, че вече е планирана визитата на Реджеп Ердоган в САЩ през месец май. Също през 2016 г., когато римският Папа Франциск заклейми арменския геноцид по време на посещението си в Армения, Турция категорично отказа да приеме позицията му. Според турския вицепремиер Нуретин Джаникли подобна рязка критика от главата на Римо-католическата църква, заявена по време на визитата му в Армения, е неуместна.
„За съжаление, в мисленето на Римския папа все още могат да се проследят остатъци от периода на Кръстоносните походи. Изказването му по отношение на събитията от 1915 г. са далеч от обективността и нямат нищо общо с историческите реалности. Това е публично известно. Тази истина я осъзнават в целия свят, в това число и в Армения“, посочи Джаникли тогава. Той припомни резолюцията на германския Бундестаг, но подчерта, че свидетел на въпросните събития от 1915 г. е била и самата Германия. „Не трябва да се забравя, че през 1915 г. главнокомандващ на турския генерален щаб е бил германски офицер. Поради това архивите на Германия най-добре и по-категорично от всички са доказателство, че никакъв такъв геноцид не е имало. Единствено са приложени мерки за обезпечаване на безопасността и толкова“, подчерта турският вицепремиер.
Според него самите немци са изключително наясно с всички събития от столетна давност така, както и самият Папа и цяла Италия. В същото време различните приети решения съдържат дълбоко политическа окраска, като за основа се взема религиозният фактор, но не иде реч за нищо, което да е историческо обосновано, допълни Джаникли. Той подчерта, че с изявлението си за събитията от 1915 г. Папата гласно илюстрира причините, поради които Анкара и до момента не е приета в състава на ЕС. Кризата между Армения и Турция по въпроса набра скорост през февруари 2015 г., когато Ереван едностранно оттегли протокола за нормализирането на дипломатическите отношения с Турция.
Документът е подписан на 10 октомври 2009 г. от външните министри на Турция Ахмет Давутоглу и Едуард Налбандян в Цюрих, Швейцария. В него бе заложено както условието Турция да признае арменския геноцид, така и признаването на съществуващата граница между двете страни, и зачитането на суверенитета и териториалната им цялост. След одобрението от страна на двата парламента в рамките на 2 месеца трябваше да бъде отворена границата с Нагорни Карабах, затворена през 1993 г. заради конфликта. Двете страни се бяха договорили за създаването на комисии в различни области и нива с участието на международни експерти. Тогава Турция изрази подкрепа за протокола и прогнозира, че така и Азербайджан ще бъде удовлетворен.
До произнасянето на Конституционния съд на Армения и очакваните промени в документа турската държава зае изчаквателна позиция, след което правителството в Ереван съобщи, че споразумението е спряно, а президентът Серж Саркисян е искал да спре процеса на ратификацията още на 22 април 2010 г.
България също бе замесена в този скандал. В началото на февруари т.г. журналистът от в.“Хюрриет“ Ялчън Байер призова България да махне паметниците на лъжата за арменския геноцид, като в текста си се позова на бизнесмена Аднан Пелванлар, роден в Истанбул в семейството на изселници от шуменско село. Когато България е дала разрешението за изграждането на онези паметници, не е ли помислила, че няма да й се потърси отговорност за историческите истини от турците, мюсюлманите, българите и целия народ, продължава Байер и подчертава, че турците са отвоювали Анадол в битките срещу Византийската империя, но не са влизали във война с арменците. Напротив, след като турците се установяват в Анадол, 850 години живеят в една държава заедно с арменците, които са имали свои представители на най-високото ниво в Османската империя – 29 паши, 22 министри, 33 депутати, 7 посланици, 11 генерални консули. След 1 800-а година Русия, Англия и Франция започват да се възползват от християнските малцинства по османските земи с цел да ги колонизират и да си разпределят света, и тогава са дали дума на арменците, че ще си направят държава в Източен Анадол. Но истинската цел е била друга – кавказкият нефт за британците, памукът от плодородната земя в Чукурова за французите, излаз на Русия на Средиземно море. Историческите факти за твърде много, а в резултат на така наречения арменски геноцид в България са издигнати паметници, посочва авторът. Според него тези мемориали на лъжата трябва незабавно да бъдат премахнати, те не подхождат на нито една държава, а другото е неуважение към всички хора, живеещи в България.
