Езерото Поян е най-голямото сладководно езеро в Китай и дом на милиони мигриращи птици. Също така Поян е най-голямата пясъчна мина на планетата, задминаваща трите най-големи мини в САЩ взети заедно. Годишно от езерото се вадят по 236 млн. кубически метра пясък.
А търсенето на пясък е огромно. Бумът на световната урбанизация изисква колосални количества пясък - ключов елемент от бетона и асфалта.
Чудовищната експлоатация на мината е довела до драматичното падане на нивото на езерото в последните години. Толкова много пясък е бил изкопан, че коритото днес е двойно по-дълбоко и по-широко от оригиналните си размери. Ниските нива на езерото се отразяват на водоснабдяването на региона около него, както и на качеството на водата. Мината на практика унищожава цялата местна флора и фауна.
Поян е и най-голямата зимна дестинация на милиони мигриращи птици, както и един от малкото останали хабитати на редица застрашени видове. Минната дейност в езерото обаче нарушава природния баланс на тази среда и вреди необратимо на животинския и растителния свят, пише Guardian.
Езерото Поян може да е само един уникален пример, но вредите, които се нанасят в него, не са изолиран случай. Навсякъде по света речните дъна и плажовете се оголват, а горски и земеделски площи се унищожават заради безценния пясък. Това е глобална екологична криза, за която никой не е чувал.
Основния двигател за нея са безпрецедентните темпове за урбанизиране на регионите по света. Градовете се разрастват със скорост и мащаби, невиждани досега в човешката история. Броят на хората, живеещи в градските райони, се е учетворил от 1950 г. насам до 4 млрд. души днес. Над половината население на планетата живее в градовете, а в следващите три десетилетия това ще направят още 2,5 млрд. души.
Всички тези нови градове имат нужда от умопомрачителни обеми пясък. Всеки жилищен блок, небостъргач, офис сграда или търговски център навсякъде по света - от Пекин до Лагос, е направен от бетон, който съдържа пясък, чакъл и цимент. Всеки асфалтов път, свързващ тези сгради, също съдържа пясък. Както и всеки прозорец в тези сгради.
В Индия годишният обем строителен пясък се е утроил от 2000 г. и продължава да расте. В Дубай, който се намира на края на голяма пустиня, има такова търсене на определени видове строителен пясък, че градът всъщност внася пясък от Австралия.
Китай пък се намира в толкова мащабно състояние на строене на градове, каквото светът не е виждал никога досега. Половин милиард китайци живеят в градските райони - три пъти повече в сравнение с преди 60 години. Приблизително, то е колкото населението на САЩ, Канада и Мексико взети заедно.
През последните няколко години Китай е използвал повече цимент, отколкото САЩ за целия 20 век. Целият този пясък трябва да дойде от някъде. Доскоро пясъкът за региона около Шанхай идваше от река Яндзъ. Това обаче се оказа лоша идея. До края на 90-те години миньорите изваждат толкова пясък от реката, че подкопават мостовете, затрудняват корабоплаването и предизвикват мащабно свличане на речни брегове.
Притеснени от вредата, нанасяна на реката, осигуряваща вода за 400 млн. души, през 2000 г. китайските власти забраниха добива на пясък от Яндзъ. И миньорите се насочиха към езерото Поян.
Добивът на пясък нанася щети на околната среда в световен мащаб. На някои места местните подкопават речните брегове с лопати и изнасят пясъка ръчно. На други места това се прави в индустриален мащаб - с машинна техника. Резултатът обаче е един и същ - катастрофален.
В други части на света пък цели плажове изчезват, тъй като от тях се добива строителен пясък.
Различните видове добив на пясък причиняват различни щети. Така например добивът от речните корита образува седиментни облаци във водата, които задушават рибите и блокират слънчевата светлина.
Подкопаването на речните брегове пък носи рискове за инфраструктурата. Често се компроментира стабилността на мостовете, тъй като техните основи се подкопават. По света има и примери, при които заради речни пясъчни мини се подкопават дори основите на близки постройки.
Този риск не е само теоритичен. През 2000 г. заради добив на пясък в Тайван се срути мост, а следващата година това се случи и в Португалия, докато през моста преминава автобус, като в инцидента загиват 70 души. По същата причина през 2016 г. в Индия се срути мост, а загиналите бяха 26 души.
Потенциалът на речните кариери обаче се изчерпва и добивът все по-често се насочва към морето. Великобритания, например, добива 1/5 от пясъка си от морското дъно. Стотици кораби по света изтеглят милиони тонове пясък годишно от морето, компроментирайки подводните хабитати и замърсявайки водата.
Когато добивът се прави по-близо до брега, като например в Камбоджа, се нанасят вреди на крайбрежната растителност, на водораслите от подводната флора, както и на животинския свят. От Ямайка до Русия - щетите от крайбрежните пясъчни мини са повече от видими.
Несъмнено, най-драматични последствия от пясъчния добив има в Индонезия, където индустрията е заличила десетки острови от 2005 г. насам. По-голямата част от този пясък е отишла в Сингапур, тъй като страната води мащабна битка за изкуствено отвоюване на територии от морето. Градът-държава е прибавил над 50 кв. кв. към територията си в последните 40 години и продължава да се разраства. Именно Сингапур е най-големият вносител на пясък в света. Това търсене е причината за унищожаването на плажове и речни корита в съседните страни в такъв мащаб, че Индонезия, Малайзия и Виетнам са забранили износа за Сингапур.
Проблемът е, че пясъкът, който може да бъде добиван по устойчив начин, е ограничен - в противоречие с неограниченото търсене заради невижданите световни темпове на урбанизация.
