Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Беглец от Сирия: Асад спаси властта си, но управлява поле от руини

21 декември 2020, 10:36 часа • 2561 прочитания

Сирийският президент съкруши революционерите, обаче устоя само с поддръжката на Иран и Русия” – пише журналистът от Le Figaro Жорж Малбрюно в публикацията си Bachar el-Assad a sauvé son pouvoir, mais règne sur un champ de ruines.

На 82 години противникът, свикнал със сирийските затвори, води нова битка.„От месеци се крием в лицето на коронавируса“, с горчивина отбелязва Мишел Кило, бежанец във Франция. Но отвъд здравословните ограничения, все още и винаги го притеснява Сирия: страната му, от която трябваше да избяга в края на 2011 г., само няколко месеца след началото на бунта срещу Башар Асад. Скоро ще станат 10 г. изгнание за този християнски интелектуалец от Дамаск, отдавна ангажиран в посока на революция, която не успя да донесе "свобода и достойнство".

„Революционерите и режимът - всички сме загубили“, отбелязва с горчивина Мишел Кило, християнски интелектуалец от Дамаск, един от най-видните дейци на сирийското опозиционно движение. „Режимът отказа мирно решение в началото на революцията и революцията загуби единството си, подкопано от влиянието на ислямистите. Те дойдоха с оръжията си, те погълнаха революцията на свободата, за да оглавят контрареволюцията."

Ние бяхме наивни, казва Мишел Кило. Трябваше да намерим решение заедно с режима, преди вътрешният сирийският конфликт да прерасне във война. Режимът никога не го искаше, а на нас ни беше трудно да говорим, защото хората вярваха в намесата на американците.

„Нито ние, нито режимът разбрахме, че опозицията, на която ние така разчитахме, ще изчезне при намесата на такива велики държави като Русия и на такива регионални сили като Турция, Израел и Иран. От тогава войната продължи, но без всякаква причина. Нито режимът, нито ние опозиционерите, можахме да решим какво искаме. За нас решаваше Турция, за режима решават Иран и Русия”, продължава Мишел Кило.

„Сега, продължава Мишел Кило, унищожавани са всички – и обикновените жители и дори привърженици на Асад.” Според Сирийската обсерватория по правата на човека”, са загинали 387 хиляди души, включително 117 хиляди мирни граждани, сред които 22 хиляди деца. Режимът загубил над 130 хиляди, Хизбула – 1700 души, въстаниците – 57 хил. души и 67 хил. от джихадистите” – се казва в статията.

В този брой не влизат 88 хил. души, убити при изтезания в държавните затвори. При подкрепата на Русия и Иран Дамаск успял сега да контролира 70% от територията на страната. Но на каква цена? Войната принуди половината население да избяга: 6,7 млн вътре в Сирия; 5,5 млн са извън страната” – пише авторът на статията Жорж Малбрюно.

„Башар Асад спаси властта си, но той управлява поле от руини, икономиката е задушена от международни санкции - коментира Малблюно. – Почти преди година, на 7 януари неговият покровител Владимир Путин за първи път пристигна да го навести в Дамаск.” „Той го извика на летището и даже не отиде до президентския дворец” – си спомня дипломат от ООН, водещ сирийско досие.

„Външните граници на Сирия на 80% се намират в ръцете на чужденци, - твърди Фабрис Баланш, географ и експерт по Сирия. – На север границата я държат турците; на изток са кюрдите, после – руснаците; границите с Ирак, Голан и на юг с Ливан ги държат шиитски опълченци и „Хизбула”. Режимът в Дамаск контролира само няколко контролно-пропускателни пункта в Кесабе в Северен Ливан и няколко пункта покрай Йордания.” Границите обаче са един от главните символи за суверенитета на страната.

„Руснаците се отказаха да търсят замяна на Асад – счита Фабрис Баланш. – Разбира се, Асад не им облекчава решаването на задачата, но руската намеса в Сирия даде на Москва преимущества: наличие на плацдарм в Средиземно море, радари в Палмира, изпитания на военна техника за продажби по цял свят и роля на посредник между Израел и Иран. Руснаците са реалисти: те знаят, че с Асад Сирия не подлежи на реформиране, но без Асад ще настъпи хаос”.

Що се отнася да Асад, предупреждава изследователят, „няколкото милиарда, пожертвани от някои страни в Персийския залив, не му позволяват да избегне нито международните санкции против неговата икономика, нито действията на Международния наказателен съд против самия него; Асад разбира, че най-добрата му защита е Иран, който не престава да го поддържа.

„Руснаците са наистина верни на Асад, – признава Мишел Кило, - но ако американците им кажат, хайде да седнем на една маса и да сключим сделка”, то може да възникне нова надежда да се сложи края на сирийския ад, се надява Кило.

Само че не веднъж опарилият се Мишел Кило, „нищо не чака от администрацията на Байдън”.

След 10 г. на жертвоприношения от тази война, постоянно възобновяваща се с нова сила, само едно му се струва несъмнено: „Народът няма да се върне към Асад, дори ако целият свят реши да го остави. Светът е длъжен да предостави на сирийците алтернатива” – заключава старият опозиционер.

Превод: Ганчо Каменарски

Ганчо Каменарски
Ганчо Каменарски Отговорен редактор
Новините днес