Руски алпинисти осъществиха частично проект за отдаване на почит към загиналите в „зоната на смъртта” на най-високия връх на Земята Еверест, като "капсулираха" със специална тъкан две тела.
Тъканта практически не се разлага и издържа на температура от минус 80 до плюс 90 градуса по Целзий.
Ръководителят на проекта е руският алпинист Олег Савченко, който разказва за ТАСС, че засега са опаковани две тела, тъй като времето е било лошо и със силен вятър.
Алпинистите планирали акцията предварително, но на място се наложило да действат с помощта на импровизации. „Сега вече зная как трябва да изглежда и точно какво трябва да се направи”, споделя Савченко.
За целта алпинистите първо изкачват върха, а самата акция е изпълнена при слизането, допълва БГНЕС.
Първото тяло, обвито с тъканта, е най-вероятно на словашки алпинист, загинал под Еверест около 2004-2006 година. „Сега изясняваме кой е той и ще опитаме да се свържем с роднините му”, отбелязва Савченко.
След това участниците в експедицията са се добрали до тялото на човек, когото наричат „зелените обувки”. То е на височина 8,5 хиляди метра и през последните 20 години алпинистите определят по него посоката и височината. „Тялото, което лежеше в ниша, покрихме с камъни, в следващия етап втората ни група ще се опита да го покрие с платното”.
Алпинистите планирали да „капсулират” още едно тяло, но се опасявали, че няма да им стигне кислорода за слизане. Към върха в момента тръгва друга група участници в проекта .
Савченко се възстановява след изкачването. „Имам измръзвания на ръцете, не мога да се храня заради ангина от студения въздух”, отбелязва той.
Действията на алпинистите са били координирани с китайската страна.
Припомняме, че първият българин, качил се на осемхилядник (Лхоце, 1981) и първият наш сънародник на Еверест (1984) - Христо Проданов - остана завинаги в т.нар. "зона на смъртта" на Еверест при спускането си обратно към базовия лагер на 22 април с.г. Той успя да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път – западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път“. Тялото му не е открито и до днес.
Районите над 7800 м надморска височина са наречени от швейцарския физиолог Вис-Дюнан “зона на смъртта”. Физическите усилия там предизвикват пълно изтощение и сънливост, а дори две -три денонощия там без допълнителен кислород предизвикват пълно изтощение и смърт. Описани са многобройни случаи, когато добре аклиматизирани алпинисти над 8000 м получават зрителни и слухови халюцинации, стигат до състояния на еуфория и подценяване на опасностите при нулева издържливост на организма.
