Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Активисти от Бурятия молят Байдън да помогне за отделяне на "поробените от Русия" народи

18 юли 2022, 17:17 часа • 15780 прочитания

Активисти от няколко народности в Руската федерация се обърнаха в отворено писмо до американския президент Джо Байдън за подкрепа при упражняване на правото им на самоопределение, съобщиха от организацията им във Фейсбук.

„С нашия призив ние се присъединяваме към Седмицата на поробените нации, която се провежда ежегодно в Съединените щати от приемането на Резолюцията от Конгреса през 1959 г.", пишат в писмото си те. Нататък отбелязват, че е важно да заявят позицията си и "да лишат Москва от монопола, който си е присвоила", претендирайки, че говори от името на техните страни.

"Ние не виждаме бъдещето на нашите народи като част от Русия и не искаме да бъдем отговорни за военните престъпления на Кремъл“, казва Виталий Ромашкин, представител на фино-угорския народ ерзя.

Представители на Бурятия, Татарстан и Мордовия направиха акция във Вашингтон, развявайки знамената на своите народи. 

"Като бурятка ме боли да осъзная, че Кремъл използва бурятските момчета, за да постигне престъпните си цели - да завземе нови територии и да разшири границите на империята си. Всъщност войната е всичко, което Москва може да предложи на момчетата от бурятските села. Да умрат като пушечно месо при поредната завоевателна война на руснаците. Аз не искам такова бъдеще за Бурятия и моя народ. Затова днес сме тук не само за да осъдим военната агресия срещу Украйна,но и да потърсим подкрепа сред американското общество. Ние, автохтонните народи, живеещи в Руската федерация, всъщност сме заложници на Москва и този режим. Оставиха ни само този избор: или да воюваме, или да отидем в затвора, ако не подкрепяме руската агресия", казва бурятската активистка Раджана Дугар-ДеПонте.

През следващата седмица от организацията планират да проведат онлайн пресконференция с членове на други национални движения, сред които башкири и калмици. След това ще имат митинги в Ню Йорк, Филаделфия и Кливланд, за да заявят отново своята позиция. "Днес ние сме в същата позиция, в която бяха Украйна, Естония, Литва или Латвия преди 40 години. Ще се борим за деколонизация и в тази борба се нуждаем от подкрепата на развитите демокрации", казват те.

фейсбук

Елена Страхилова
Елена Страхилова Отговорен редактор
Новините днес