Докато стрелецът е вилнял в новозеландските джамии, сръбска националистическа песен се е чувала като фон на видеото, което наживо е показвало във Facebook какво се случва. На оръжията на убиеца се четат някои имена на личности, важни за сръбския национализъм. Това пробуди неочакван интерес към конфликтите на Балканите, район, който войните раздробиха на парчета, пише в свой анализ агенция France Presse, цитирана от "Фокус".
Часове след като 50 души бяха простреляни в двете джамии от австралийския десен екстремист в Крайстчърч, посланикът на Босна и Херцеговина изрази в местна телевизия тревогата си от песента, която е чул във видеото на заподозрения убиец, в което ясно се вижда как той преминава от жертва на жертва.
Това е "сръбска националистическа песен, където се споменава Радован Караджич и която призовава да се поведат сърбите", казва посланикът, като намеква за обвинения във военни престъпления водач на босненските сърби по време на войната от 1992-1995 година.
През новата седмица Караджич ще бъде изправен пред съда на ООН, за да изслуша окончателното решение за 40-годишната си присъда за геноцида срещу мюсюлманите в Сребреница и други престъпления по време на междуетническия конфликт в Босна, който е белязан със смъртта на 100 000 души. Според босненския дипломат в текста на песента се казва, че „турците трябва да бъдат убивани“, фраза, която сръбските националисти продължават да използват механично, с напомняне за босненските мюсюлмани.
Макар че се свързва с войната от 90-те години на 20. в., тази песен се възроди от 28-годишния Брентън Тарант като интернет спомен. Той обаче свърза жестокото си действие с фигури, които са дълбоко запазени в балканската история, редом със списък на други десни екстремисти от целия свят, за които говори в своя дълбоко ненавистен манифест.
Османската фикс идея
Наред с историческите военни личности, чиито имена са издълбани върху оръжията на Тарант, личат и имената на няколко сръбски национални икони. Това са мъже, които са се били в прочути битки срещу армиите на Османската империя, например Милош Обилич, представян в сръбския фолклор като рицар, и Стефан Лазар, сръбски владетел от 14. век.
На оръжията му са издълбани имената и на още двама други балкански военни водачи, включително черногорският генерал Марко Миленович.
По време на Османската империя Балканите неведнъж са ставали място на чести конфликти между мюсюлманския и християнския свят. Тази история продължава и днес да е отправна точка за крайните националисти на Сърбия.
Според местните власти Тарант е пътувал в региона през 2016-та и началото на 2017-та година, преминавайки през Черна гора, Сърбия, Босна и Хърватия, а после е посетил България през ноември 2018-та. Бил е и в Турция.
Вдъхновен от сръбския национализъм
В Сараево ислямската общност от Босна е разтревожена, че "мисълта за отмъщение нахлува в кръвта му още с първите звуци на песен, която възхвалява военните престъпления в Босна". Според тази група той "се вдъхновява съвсем ясно от същата тази екстремистка идеология и омраза", характерна за 1990-те.
И в Косово намекването за Балканите надига лоши спомени. Това е бивша сръбска провинция, населена предимно с мюсюлмани и етнически албанци. Тя се откъсна от Белград през войната от 1989 до 1999 година, при която загинаха около 13 000 души, предимно албанци. В Twitter бившият външен министър на Косово Петрит Селими написа, че австралийският стрелец е „вдъхновен от особен национализъм с характера на бяло превъзходство, който е вкоренен в #Serbia". Той допълва, че „войните и геноцидът в Косово и Босна са дело на сръбските идеологии, но изглежда по света са повод за вдъхновение, което стига още по-надясно".
Антисръбската хистерия
Официални лица в Сърбия и Босна, където сръбската общност е полуавтономна, много бързо определиха коя е главната причина. Игор Крнадак, външен министър на Босна и етнически сърбин, роден и израсъл в тази страна, заклейми „антисръбската хистерия“, която според него е обзела целия регион след кланетата в Крайстчърч. В изявление той казва: "опасно и безотговорно е да се установява връзка емжду налудничавото действие на съсипан и болен човек и цял един народ".
Милорад Додик, сръбският съпредседател на Босна, който я управлява заедно с представител на хърватската и мюсюлманската общност, също критикува „противната кампания“ срещу неговата общност. Междувременно в Белград външният министър Ивица Дачич заяви, че „Сърбия няма нищо общо“ с клането.
А крайно националистически настроеният сръбски политик Воислав Шешел, който бе обвинен в престъпления срещу човечеството, но все още е депутат в парламента, се възприема като жертва на тази история. По местния телевизионен канал Happy TV той заяви: „Демонизацията на сърбите ще продължи докато нашата държава не се предаде“.
