Афганистанската писателка и активистка за граждански права Надя Гулам сигнализира, че режимът на талибаните в Афганистан става все по-жесток, като непрекъснато изчезват хора, които са сътрудничили на предишната власт или на различни международни организации, предаде Евронюз.
"В никакъв случай не трябва да се вярва на обещанията на талибаните, защото за последните години те не са се променили, просто са се научили как да лъжат по-добре", казва Гулам.
„Ситуацията на международното летище в Кабул е много усложнена“, казва активистката, която постоянно наблюдава ситуацията на летището. Там - в надеждата за евакуация, от седмици живее семейството й. "Плаках толкова много през последните няколко дни, че когато испанското министерство на външните работи ми каза, че ще могат да осигурят евакуация на роднините ми, избухнах в сълзи".
През последните 10 дни жената полага неимоверни усилия, за да помогне за евакуацията на възможно най-много хора от Афганистан.
Писателката, която е живяла над пет години под управлението на талибаните, познава много добре навиците им и сега казва, че не вярва, че те са се променили. „Вярвам, че са станали по-лоши, научили са се как да лъжат. Преди са били толкова невежи във всичко, което са правили, че са го правили публично - без да се крият. В момента в Кабул те търсят семейства, жени и хора, които или са работили за предишното правителство, или са сътрудничили на международна организация или преса. Всички тези хора изчезват един по един. И те (талибаните) продължават да казват - ние не направихме нищо. Защото те са се научили как да лъжат".
Надя е особено притеснена за жените и момичетата, които според нея са готови да загубят трудно спечелените права и свободи.
Историята на жената не е лека - тя е едва на 11 години, когато талибаните идват на власт през 1996 г. в Афганистан. Тогава току-що е излязла от болница, след като бомба унищожава дома й и убива брат й. Самата тя остава обезобразена.
„Талибаните тогава казаха, че жените не могат да работят, не могат да учат, не могат да напускат домовете си. Не знаех какво да правя. Брат ми го нямаше. Баща ми страдаше от психично заболяване. Затова реших да нося мъжки дрехи за един ден. Мислех, че утре нещата ще се променят. Ще се върна към това да бъда Надя и ще продължа живота си. Но това продължи 10 години. В продължение на 10 години трябваше да живея като мъж, да работя като мъж. Загубих идентичността си. Изгубих част от детството си, загубих и всичките си приятели".
Впоследствие жената получава убежище в Испания, където претърпява и сложна операция за реконструкция на лицето.
Въпреки на талибаните не трябва да се вярва, хуманитарната помощ за хората трябва да продължи, смята активистката. „Много е важно да се намери начин да продължим да помагаме на цивилните хора, които нямат нищо общо с войната. Защото тези, които ще умрат от глад, са жените и децата”.
От друга страна, смята писателката, задължително трябва да се спре доставката на оръжия за Афганистан.
