Срещаме се с баба Невена Чолакова от Асеновград, коят навърши цели 100 г. Тя е родена на 08.07.1917 г. в село Габрово, което тогава се е намирало край днешен Ксанти, Гърция. Когато е била на 2 г. родителите й се заселват в България, тъй като населеното място, в което са живеели, е било опожарено, разказват близки на възрастната асеновградчанка.
Тя е отраснала в Асеновград и всичките й спомени са от някогашна Станимака. Баба Невена споделя, че е изживяла хубаво детство и по онова време в квартала е имало много деца. Казва, че е правела бели, като всеки малчуган, но днес не успя да си спомни, за да ни разкаже някоя от щуротиите си. Възрастната дама си спомня, че е учила четири години в основно училище.
После е продължила с 3-годишно обучение в прогимназия и след това се е записала в гимназия, която по-късно е била закрита. Разказва, че и тя, и брат й са плащали такса, за да учат в гимназиално училище. „Изкарала съм френска гимназия, която тогава беше пет години, и досега си чета спокойно на френски език. Когато завърших, баща ми ме записа в шивашко училище – „Шивчество и кроячество“. А после започнах работа като крояч в „Битови услуги“ в Асенoвград и там се пенсионирах.“, връща се назад с умиление жената. След като си е останала вкъщи, тя е продължила да практикува професията си – приемала е поръчки за шиене на дрехи и си е работела от вкъщи.
Шевната й машина все още заема почетно място в дома й, а столетницата си мисли на кого ли да я подари. С насълзени от носталгията очи 100-годишната юбилярка се връща назад в далечната 1940 г., когато се е омъжила за любовта на живота си – Димитър. С него са се запознали, когато тя е завършила гимназия и е зазпочнала работа. Той е бил първата й и единствена любов. Жената си спомня, че отивайки към работното си място „през средния мост в Асеновград“, той я е чакал там всеки ден. Съпругът й Димитър също е бил местен и е работел като чиновник в тогавашната „Спестовна каса“.
По-късно се е преместил в местната мелница и там се е пенсионирал. Когато е имало празници в града хората са организирали така наречените по онова време „журове“ – танцови забави, на които не се е сервирал алкохол. По думите на 100-годишната жена, обикновено те са се провеждали вкъщи, тъй като е нямало ресторанти. По време на журовете музиката е звучала от грамофон, а Невена и Димитър, заедно със свои приятели, отивали и танцували цяла вечер.
И до днес няма точно определение за този вид веселие. Предполага се, че „жур“ е жаргонна дума от 30-те години, случайно изречена при разговор между възрастни хора от Пловдив. И така, Невена и Димитър Чолакови са били женени 50 години. Съпругът е починал през 1990 г., а възрастната жена от Асеновград споделя, че любимият й липсва и до днес. От голямата любов помежду им се раждат две дъщери. Първата се появява на бял свят през 1941 г., а другата - през 1946 г. Фамилията на баба Невена се увеличава малко по-късно, когато се появяват две внучки и един внук.
Към днешна дата столетницата се радва на четири правнуци и още точно толкова пра-правнуци. Най-малкият е Преслав - на 1 г. и 6 м., с когото баба Невена има възратова разлика от 99 години. „Добре беше животът по онова време. Нямаше коли и обикаляхме винаги с раниците на гърба и по влаковете. Имаше много файтони и магарета - колкото щеш. Улиците не бяха асфалтирани.“, разказва 100-годишната жена. Спомня си, че земеделието в Асеновград в миналото е било много развито. С болка се връща в момента, който й припомня, че още като дете е работила на тютюневите ниви, за да помага на родителите си.
„Имахме магаре, което товарихме с тютюн. Аз винаги се качвах зад самара - отзад почти до опашката на животното - за да не вървя пеша до нивата. Сутрин тръгвахме в 3:30 ч. - 4 ч. и се връщахме обратно у дома към 8 ч. – 8:30 ч. Много трудно беше.“, разказва баба Невена. Тя допълни, че тогава Асеновград не е бил толкова голям, колкото е сега. Краят на града се е простирал до сегашния общински кооперативен пазар. За войни и размирици не си спомня – казва, че в Асеновград всичко е било спокойно. Най-приятните й спомени са от туристическите пътувания. „Раницата винаги ми беше стегната. Всички хижи в България съм обиколила.“, казва асеновградчанката. Една ексурзия си спомня най-ярко: разстоянието от Асеновград до София е пропъстувала с влак, от там е преминала покрай река Дунав и накрая е слязла в Русе. След като със съпруга й са обиколили голяма част от България, те са започнали да пътешестват и извън страната. На 94 години възрастната жена си счупва крака.
Инцидентът се случва вкъщи, докато е изтупвала пътеката. Спънала се, подхлъзнала се на балатума и паднала. До преди това, всеки четвъртък ходела на гости у своя близка. След претърпяната операция за смяна на става, баба Невена се е възстановила и е започнала отново да се движи активно. Обяснява, че друго по телевизията може да не гледа, но новините задължително трябва да ги знае. Обича и кулинарните предавания. Казва, че не е разбрала за протестите в Асенoвград. „Това, което ме държи е, че хората ме уважават.“, завършва разказа си пред Actualno.com 100-годишната баба Невена Чолакова. За рождения си ден тя си пожела да й се родят още пра-правнуци и само хубави моменти, макар че вече й били много годинките.
