Един от последните основатели на родопския състав „100 каба гайди“ гостува в Асеновград. Срещам се с него на Тодоровден съвсем импровизирано край параклис „Свети Тодор“. Родопчанинът почти веднага започва да разказва за живота си. За скромния си и в същото време изпълнен с емоции живот. 85-годишният Стою Чонгаров или както родопчани си го знаят – бай Стою – се запознава с мен, усмихвайки се широко, с прокрадваща се изпод извития му мустак усмивка. Родопският гайдар е известен с неподправеното си чувство за хумор. Уверих се в това, още при първия си въпрос към него.
- Бай Стою, би ли ми отделил няколко минутки от времето си, за да разкажеш на читателите ни за себе си, за живота си, за музиката? - питам аз. - Ох, добре че повечето журналисти сте жени, иначе не знам как щях толкова лесно да се съгласявам! - смеейки се, отговаря родопчанинът с типичния родопски диалект.
- Как се чувстваш в Асеновград, харесва ли ти тук?
- Усещането е прекрасно. Първо, сред младежи съм. Второ, като селянин се чувствам - с конете, с природата. Времето е хубаво. Всичко това в съчетание, как да се чувства човек.
- Кое провокира чувството ти за хумор, как успяваш винаги да си в добро настроение?
- Хуморът ми се запазва винаги така, заради средата, обстановката, хората. Те го провокират. А и приятелите ми винаги са в добро настроение.
- Как се случи така, че започна да свириш на гайда и кой те научи?
- Започнал съм от около 28-годишна възраст да свиря на гайда. И до днес продължавам. Апостол Кисьов е създаделят на състава „100 каба гайди“. Той ни събра всички от различни кътчета на България. Как ги уеднакви звуците! От толкова много райони бяха хората. Не знам! Събра ни и създаде оркестъра. Когато търсеше гайдари, разбрал, че мога да свиря. Откри ме вкъщи, в родното ми село Бостина. Покани ме и аз се съгласих, без да се колебая изобщо. „Барабар Петко с мъжете и аз да участвам!“ /смее се/. Сега вече, може би, двама или трима да сме останали от основателите на „100 каба гайди“. Аз лично започнах да свиря през 1961 г. Самоук съм. Никой не ми е показвал. По цяла нощ съм свирил, докато не уцеля правилния тон.
- Какво ти дава музиката и по-точно родопската, с какво те зарежда?
- С музиката и гайдата забравям проблеми и болежки. Музиката е подобна на овчарлъка и рибарлъка. Тя е талант. Успокоява. Замайва временно ума.
- На какви по-нестандартни места са те канили да свириш?
- Ходил съм къде ли не. Имам спомени от Сочи, Ялта, Одеса. На времето гайдарите от оркестъра пътувахме с влакове. Всичко беше оживено. Емоциите и преживяванията не могат да се опишат с думи и за кратко време.
- Ще ни кажеш ли защо винаги носиш пищов и нож със себе си?
- Оръжието ми е дал Васил Левски. И пистолетът, и ножът. Майка ми викаше да си му ги дам. Но не съм го открил до ден днешен Левски, та да му ги върна. Затова ги нося винаги с мен. Ако го видя, да си му ги дам /казва смигвайки и с шеговит тон/.
- В какво семейство си израснал?
- Израснал съм в селско семейство. Родителите ми бяха селяни. Занимаваха се с животновъдство и земеделие.
- Като се върнеш назад във времето, кога беше по-хубаво – тогава или сега, и какво би променил?
- Преди единственото ограничение беше, че нямаше коли. Но нямаше и кражби. А сегашната демокрация, като че ли не върви на добре. И сега, ако оръжието ми струваше, щях да събера още пет-шест човека и да идем в парламента малко ред да въведем. Ама оръжието ми не стува вече.
- Мислил ли си някога да се откажеш да свириш на гайда, писвало ли ти е?
- То само по себе си като нямаш сили и се отказваш от гайдата. Като започнеш да издишаш и сам ще се откажеш.
- Какво мислиш за поговорката „Музикант къща не храни“?
- И така е, и обратно. Зависи от много неща. И е вярна, и не е.
- Освен с музика, с какво друго си се занимавал?
- Освен с гайдата съм се занимавал с животновъдство. В рудник съм работил също. И какво ли не. И други работи, които не са за казване /пак се смее/.
- Разделил си се със съпругата си преди много години. Имаш две деца. Сега с кого живееш, как минава един твой ден, животни отглеждаш ли?
- Сега живея сам. Не ме оставят децата, но все пак съм сам. Ежедневието ми е едно и също. Канят ме понякога и отивам да свиря с оркестъра. А освен мен друго животно нямам вкъщи /обяснява отново смеейки се/.
- Казваш, че си един от последните от „100 каба гайди“, предаваш ли уменията си на някого?
- Музиката не се възпитава. Трябва да я усетиш. Сега децата ми не се интересуват от музика и свирене. Смятам, че през поколение, да кажем внуците, по-може да се поинтересуват. А ако иска някой, като ме слуша как свиря, нека ме копира. Но конкретно никого не уча аз в момента, а и никой не е проявил желание.
- Кой е най-ценният урок, който младите гайдари трябва да знаят?
- Трудно се отговаря на този въпрос. Има и ценни моменти, и по-малко важни. За всеки човек те са индивидуални. Но няма нужда от съвети. Няма нищо за казване. Младите гайдари трябва прото да продължават да поддържат традицията. А някои от тях дори вече подминават нашите умения. Технихата и пипкавостта им - всичко става все по-добре.
В края на разговора ни бай Стою ме попита къде ще излезе материалът. Когато му отговорих, че ще публикуваме интервюто в интеренет, той каза: „Ааа, има много писано за мен из интерент. Но който има интернет не ме вика да ми покаже, защото правя бели.“ Накрая го снимам, а на тръгване родопският гайдар ме изпраща с думите: „По-добре не мойте я слагайте мойта снимка, да са не плашат ората.“
Интервю на Наси Маркова
