Развитието на периодичния печат, в хронологичен ред, в Станимака и Асеновград проследи и разказа журналистът и асеновградчанин Марин Маринов. Той е издирил и снимал почти всички издания. Казва, че само за тези, от 20-те и 30-те години на миналия век, е открил единствено библиографски справки. Повод за хронологичното представяне бе 127-мата годишнина от създаването на периодичния печат в Асеновград. Самият Марин Маринов е вестникар, а хобито му е да събира първи издания на местни вестници.
"Дълг на всеки съзнателен гражданин е да следи вестника на своя град". Тази сентенция е водещото мото на вестник „Родопско ехо“. Затова, впечатлен от категоричността й, Марин Маринов започна презентацията си именно с нея. Журналистът сподели няколко думи за развитието на културата в някогаша Станимака. Въпреки сянката от големия град в близост - Пловдив, не е имало пречка в Асеновград да се води активен културен жиивот. За времето преди Освобождението и след 1878 г. в Станимака са се развивали музиката, читалищното и библиотечното дело, фотографията, изобразителните изкуства, иконописта и фолклорът, журналистиката. Имало е функциониращо кино и три книжарници.
Най-старото печатно издание в града е „Педагогиум“, излизало от 1891 г. до 1895 г. Започнало е като вестник, но от втората година на издаването си то се преврща в научно-популярно педагогическо списание. В него са се публикували предимно произведения за възпитатели и учители, преводни статии по история и педагогика, по семейно и училищно възпитание, по проблемите на предучилищната възраст, дописки и други материали от същата тематика. През 1901 г. е открита и първата печатница в Станимака - в новопостроена сграда на някогашната улица „Сливница“. Предполага се, че първоначално се е работело само на една машина, позната с името „американка“, задвижвана на крак от работниците печатари. И вероятно, първите служители са били от Пловдив, тък като по това време Асеновград представлява малък земеделски район и не е имало много образовани хора. Създател на първата печатница е Атанас Кишкилов, който е роден в село Добростан. Основният поминък на семейството му е било производството на кишкили (издълбани съдове от дърво – корита, хавани, дървени лъжици и други). На 18-годишна възраст Атанас Кишкилов се преселва в Станимаха и завършва първото българско учебно заведение в града - „Караалановото училище“.
След завършване на образованието си, започва да се занимава с търговия на жито и със земеделие. А по-късно открива първата пиперджийница за производство на червен пипер в града. През годините до днес, изданията са над 25 на брой. Вестниците са с различна насоченост – политическа, икономическа, научно-литературна, информационна, обществена. Голяма част от вестниците излизат само в няколко броя, а основната причина за закриването им е липса на финансиране. Специално за Actualno.com журналистът Марин Маринов разказа накратко за най-интересната новина, която той е отразявал в кариерата си. Това е бил моментът на откриване сривалището на Васил Левски в Мулдавски манастир „Света Петка“, през 1974 г. Тогава, в разположена наблизо до Обителта къща са намерени стара ножица и шивашки пособия. Впоследствие се установило, че в това жилище се е криел Дяконът. Скоро се случило предателство и Левски избягал през отвор (комин) в къщата. Прехвърлил се на близкия скат и избягал, като се укрил в манастир „Света Петка“. Според твърдения на доктор Светозар Тошев по това време, в един от дуварите край въпросната къща е бил скрит архивът на местния комитет, учреден от Васил Левски в Станимака, но неоткрит до днес.
Накрая поговорихме и за свободата на словото. Маринов изрази мнението си, че в България опити са цензуриране на медии са се правили още от миналото. Това е била причината за закриване на вестник „Асеновградски зов“, в който той е бил главен редактор.
"И ако някой е решил да се занимава с вестникарство може да дойде при мен за съвет да му кажа да не се захваща!", завърши презентацията си в Асеновград Марин Маринов.
