Разказът на Actualno.com за "Самолетната" пътека край Асеновград неочаквано ни свърза с един от планинарите асеновградчани, които я поддържат и показват на дъщерята и на приятелите на загиналия пилот - Петър Георгиев. Той сподели пред екипа ни емоционалното първо посещение на дъщерята на загиналия пилот Деница до лобното място на баща й Деньо Денев. А повод за цялата развръзка в историята на "Самолетната" пътека се оказва един подпис...
Петър Георгиев има малка ракиджийница в Садово. През 2009 г. при него случайно отишъл Любо Стоилов - приятел и съвипускник на загиналия пилот. Когато дошло време да се попълват документи в ракиджийницата и мъжът трябвало да се подпише, на Петър му направило впечатление, че подписът му е сякаш като изрисуван. Пошегувал се "Какъв е този министерски подпис?". Негов приятел отговорил: "Не е министерски, а полковнишки".
По този начин започва разговор, в който Петър Георгиев разбира, че клиентът му Любо е бил авиатор на летището в Чешнегирово. В днешно време то не е действащо, както е функционирало активно преди много години. Продължавайки разговорът полковник Любо Стоилов, който е бил главен щурман на авиацията в България, споделя, че той не знае къде точно е паднал самолетът и е приятно изненадан, когато научава, че има човек, който знае. Уговарят си среща, на която присъства и дъщерята на Деньо Денев - Деница.
Пилотите пожелават Петър да ги заведе на мястото на инцидента, където има останали отломки от самолета. Речено - сторено. Дошъл денят и всички заедно тръгнали по пътеката. Малко преди да стигнат до мястото, на което са намерени останките от самолета, Деница се спира и казва: "Тук е!". Сякаш по интуиция тя усетила къде е лобното място на баща й. В близост до него, хората събрали част от самолетните отломки, а генерал-майор Иван Парапунов, който също пътувал с групата, извадил едно листче и написал датата на катастрофата с името на загиналия пилот. Сложили написаното в найлонов плик и го заковали с пиронче за близкото дърво, като обозначение.
Постепенно, след тази кауза, приятелството между планинарите от Асеновград, другите пилоти и дъщерята на Деньо Денев се разраснало и заздравило. След време всички се обединили около идеята да издигнат малка възпоменателна плоча в непосредствена близост до лобното място на авиатора. Първоначално направили една, на която бил изобразен самолетът, който е пилотирал загиналият пилот - МиГ-17. Има и надпис, че плочата е от неговите съвипускници от випуск '69-та и от приятелите им планинари.
На втората плоча изписан откъс от последното писмо на загиналия. То е изпратено от лейтенант Денев до негов приятел в друго поделение. Надписът гласи: "Когато съм във въздуха не мисля за кацането, искам само да летя, да летя и никога да не спускам колесника". Малко по-късно се случва точно това - той наистина не спуска колесника никога, тъй като загива в катастрофата.
До лобното място на пилота е поставена и още една табелка от неръждаем материал, която да остане завинаги непокътната от климатичните промени. Нейният надпис е: "На 13.09.1971 г. при нощен полет загива военният пилот Деньо Денев при изпълнени на служебния си дълг". Освен плочите, инициаторите направили и малка пейка. От тогава, всяка година около 13-ти септември, приятели и познати на загиналия посещават мястото, където се прави импровизирано възпоменание със слово и поднасяне на цветя.
Петър Георгиев уточни, че тялото на лейтенантът е открито и погребано в село Дълбоки, област Стара Загора, откъдето е родом самият той. А как се е случила самата трагедия е разказал полковник Любо Стоилов. Неговата сватба се е провела около 10 дни преди катастрофата. Деньо Денев присъства на женитбата на своя приятел в София сам, тъй като съпругата му е била бременна в 9-тия месец. След сватбата пък Стоилов е бил в отпуск и затова не е присъствал в поделението в нощта на самолетния инцидент.
Ръководител полети в това време е бил генерал-майор Парапунов, тогава - старши лейтенант. А фаталният е бил и първи нощен полет на Денев. Излетял е от летището в Чешнигирово. Задачата му е била да облети района, тръгвайки в посока Пловдив. Минала над Куклен, Яврово, Лясково и стената, в която се е блъснал, е в близост до Асеновград. Като една от вероятностите за инцидента се спряга фактът, че в този момент изгасва токът в района. Под самолета настъпва пълна тъмнина. Той е бил съвсем млад лейтенант, с по-малко опит, а и това е бил първият му и последен нощен полет. Предполага се, че той се е движел с около 600 километра в час (близо 150 - 180 метра в секунда) и, че е имало слаба облачност над връх "Безово". С тази скорост той не е имал време да реагира.
При сблъсъка се получава взрив, който озарява небето на далече. От поделението виждат светлината над върха, но в първия момент не осъзнават какво се случва. Едва след няколко минути, когато самолетът изчезва от радарите и започват да го търсят, разбират какво е станало. Взривът е бил видян и от компания младежи, които по това време са се забавлявали на "Метоха". Незабавно на мястото са били изпратени спасителни екипи.
Трагичната новина е съобщена по подходящ начин и на съпругата му Таня, която 17 дни по-късно - на 01-ви октомври - ражда дъщеря и я кръщава Деница на своя съпруг Деньо. По стечение на обстоятелствата, Деница сега работи в компания за продажба на самолетни билети. Тя самата пътува по целия свят със самолет. Води групи от хора, като екскурзовод, в различни държави. Днес тя живее със съпруга си в Пловдив. "Много е лъчезарна и усмихната. Казват, че прилича на баща си. Той е бил изключително дисциплиниран", сподели в края на разказа си пред Actualno.com Петър Георгиев.
Над Мулдавски манастир "Света Петка" има друго място, което напомня за гибелта на лейтенант Деньо Денев. При параклис "Свети пророк Илия" (гръцкия) пак от същите асеновградски планинари е създадена беседка. На нейния покрив е позициониран макет на самолет МиГ-17, носът на който сочи посоката на лобното място на авиатора. Край параклиса има поставени маси и пейки, а в близост е засадена поляна с около 2 000 лалета. При беседката е положена дървена табела с надпис по стих на Михаил Зиновиев - пилот и поет. Ето какво е написано там: "Ех, небе, небе, небе! Късче радост, късче жал. Младости да имах две пак на тебе бих ги дал".
