„Децата на XX век" е инициатива, която представи пред асеновградчани и гостите на града интересни факти от детството на малчуганите в миналото. Показани бяха детски играчки, непознати и вече несрещани в съвремието. В началото на XX век децата доста често сами са изработвали своите вещи за игри. Масово детските играчки стават достъпни едва в периода след 50-те – 60-те години. Тогава те вече започват да се произвеждат фабрично и от евтини материали. До 90-те години малчуганите продължават да правят собственоръчно свои измислени играчки от подръчни материали, като по този начин те развиват креативността и въображението си.
Детските игри също са голяма и важна част от детството. Те служат, както за изграждане на детето като личност, но и за неговата социализация в обществото. Благодарение на детските игри се открояват и лидерските качества на най-малките. Такава игра, например, е позната на всички от по-възрастното поколение - челик. Тя се е играла в цяла България, като на различни места правилата са варирали, но основата е била една и съща, обясняват инициаторите на идеята от Исторически музей - Асеновград.
Фокусът на игра от децата за времето от началото до края на XX век не се променя. Инициативата насочва вниманието и към училището, тъй като то е неизменна част от израстването. В началото на века образованието не е било така масово разпространено и съответно децата са стигали до IV отделение, и то главно момчетата. С течение на годините образованието става по-общодостъпно и учениците придобиват по-висока образователна степен.
В периода на социализма училището има и друга функция - то е трябвало да изгради новия социалистически човек. Започват да се организират различни кръжоци. Създават се детски организации, които имат за цел да включат децата в техните дейности, като по този начин да остане и повече свободно време за самите родители. Училището и днес е неотменима част от детството - чрез него децата откриват време за игри в междучасията.
