В Асеновград вече приключи ремонтът на настилката на „Пешеходния мост“. Съоръжението е емблематично за града. То свързва страните на някогашна Станимака от двата края на реката в едно общо цяло. Във връзка с извършващия се ремонт, община Асеновград представя историята му за това, кога и как е бил построен. „Пешеходният мост“ на Асеновград е бил изграден още през 1935 г. при кмета Христо Драголов. Съоръжението тогава е било със зидани устои, бетонни греди, дървени парапети и конструкция. През 1942 г. се изливат стоманобетонна плоча и зидани парапети – при кмета архитект Матей Матеев. Направена е и настилка от мита бучарда. През 1967 г. парапетите са били облицовани с мраморни плочи. През 2011 г. е съборен и построен отново, като е бил и леко разширен.
За мостовите съоръжения на Асеновград разказва и Николай Хайтов в произведението си „Мостовете на града“. Колкото повече се развивала градската среда, толкова по-голямо значение са придобивали те. Най-старият от мостовете се казва „Кимера”, разказва Хайтов. Бил е каменен и се е намирал на мястото, където сега водите на ВЕЦ „Асеница” се вливат в реката. Мостът е бил завлечен при голямата вода през 1885 г., но дълго е стърчало подир това едното му крило, докато било напълно разрушено от следващите наводнения. Той бил от типа на бачковския каменен мост, пригоден за пешеходци и коли.
По-нагоре (на юг) от „Кимера” имало един друг мост за пешеходци, наречен „Кокона кюпрюсю”, защото по него минавали градските кокони, когато се връщали от хамама. Той е бил дървен и с перила. Бил е завлечен при наводнението през 1895 г. Неговите дъски и трески заприщили сводовете на стоящия по-надолу „Кимер”, та предизвикали и неговото завличане. Според данните, е имало и трети мост – „Конашката кюприя”, който се намирал точно срещу стария турски конак, „хапсаната” (затвора), пригоден само за пешеходци. Той също „загинал“. По-късно бил заместен с дървен, а дървеният – с циментов мост, който е на същото място, където е била „Конашката кюприя”. След това, е бил построен и един дървен мост - засмолен, за да не гние. Заради материалът, от който е бил направен, той носил името „Черният мост”. Неговата роля била да замести завлечените „Кокона кюпрюсю” и „Кимера”.
Местните власти по онова време не се отказвали от правенето на мостове, въпреки всички съборени от водата до онзи момент. Последвало изграждането и на коларски дървен мост. Той бил построен срещу стария Чинар - при ръководството на „кмета Павля, поради което се наричал „Павлювият мост”. Пригоден бил „за колари и пешаци, но и него сполетяла съдбата на всички предишни“, пише в книгата си Николай Хайтов. Междувременно, през 1898 г., след 5-годишни подготовки и препирни, общината намерила сили да направи с „вносни релси” сегашният „Железен мост”. И до днес той устоява на наводнителните пристъпи на река Чая и заедно с другите два циментови моста осигуряват връзката между двете части на Асеновград.
СНИМКИ: "Юговските мостостроители" от Иван Гащилов и Исторически музей - Асеновград
