Днес се срещаме със сержант Гергана Александрова. Съпруга и майка на 17-годишна дъщеря, но отдадена и на службата за Родината. Тя е служител във Военно формирование 24490 в Асеновград от 14 години. Командир е на отделение за управление и координира действията на изчислителите в техническия оперативен център. Едновременно с работата си, тя е и студент в задочна форма на обучение, с цел да постигне по-висок ранг в службата - да стане офицер.
Сержант Александрова казва, че разлика между мъжете и жените военни няма. "Стараем се да изпълняваме задачите и отговорностите си наравно с мъжката половина от армията", категорично обяснява тя. И допълва, че специалността й е коренно различна от реализацията, но успява да ги допълва едно с друго и това й доставя удоволствие. Завършила е средното си образование в художествено училище и сега съчетава наученото там с работата си в момента.
"Службата не е едно от най-лесните неща, които човек може да предприеме, но изкуството е начинът за постигане на баланс", казва сержант Гергана Александрова. Тя обяснява, че често се случва да рисува табла, мотивиращи военнослужещите. А при ежедневната си дейност асеновградчанката създава настроение, като във всяка една папка или бележник рисува някой елемент, инициали на Българска армия или друго.
Сержант Александрова е участвала и в немалко мисии зад граница (в Ирак, Босна), провеждала е и различни курсове и учения в Европа и Америка. Разлики между българската и другите армии, според нея, има много. "Ние бихме могли да взаимстваме повече като народ да бъдем по-сплотени и да подкрепяме армията така, както всички останали нации застават зад нея и се гордеят с военнослужещите си", допълва Гергана. Относно командването у дома, тя споделя, че в семейството съществува баланс, тъй като съпругът й също е военен. А дъщеря й се гордее с това, че майка й е военна и не пропуска да я похвали пред приятелите си.
"Нищо не ми липсва в работата, защото успявам във времето, в което съм на служба, да съчетавам всичко в рамките на нормалното", отговори Гергана на въпрос дали не й липсват чисто женските моменти, работейки предимно сред мъже. Александрова В заключение сержантът допълни, че "да носиш призванието да бъдеш военнослужещ и да допринасяш за сигурността на Родината, е достойнство", а нея лично работата я мотивира да се самоусъвършенства.
