На днешния 19-ти юни се отбелязва годишнина от написването на „История славянобългарска“. Предполага се, че тя е създадена между 1760 г. – 1762 г., като няма съвсем точни данни за това. Асеновград отбеляза датата с поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча на будителя. Програмата стартира с рецитал на част от Паисиевата „История славянобългарска“. Слово за живота и делото на Паисий Хилендарски произнесе директорът на Исторически музей – Асеновград Иван Дуков.
Предполага се, че българският будител е пристигнал в Хилендарския манастир, тогава разположен край Станимака, от самоковска епархия. Дълго време е изминало в търсене на конкретна и точна информация за Паисий. Все още редица градове и села имат претенции за родно място на великия българин. Информацията казва, че той е бил най-малкият от общо 3-ма братя. Не е ясно дали имат сестри. Според директорът на Исторически музей - Асеновград тайната на въздействието на "История славянобългарска" не е в самото й написване.
Напротив - важно е разпространението й сред хората. Паисий Хилендарски намира почва, на която да посее семето на знанието. Той е разбрал как и на кого да предостави своя препис, за да бъде издаден и да достигне до обикновените хора. Националната идея на „История славянобългарска“ съдържа 3 ценни компонента: българите трябва да имат общи език, минало и обичаи. "Без тези 3 елемента никое общество не може да бъде народ, няма да има нация“, каза Дуков в словото си. И допълни, че Паисий Хилендарски е примерът, който трябва да следваме. Той сам е написал, че не е учил граматика и точно това доказва, че дори с желание всеки човек би могъл да постигне много в живота си. Факт, който се знае със сигурност за Паисий Хилендарски е, че той е имал собствен печат. А това не е било типично за много хора по онова време.
