Директорът на асеновградското ОУ "Никола Вапцаров" с идея как ромите да имат шанс да работят

Директорка на асеновгрдаско основно училище има предложение учебното заведение да се преобразува в обединено – за ученици до 10-ти клас. Идеята е децата, които завършват 7-ми клас, да остават в същото учебно заведение, като придобият и професионална квалификация.

Става въпрос за ОУ "Никола Вапцаров" в Асеновград, в което се обучават предимно ученици от ромски произход. Директорката Атанаска Темелкова вече предприе първи стъпки към реализиране на тази своя идея. По време на работна среща тя се обърна за подкрепа към Георги Кръстев, който е съветник по национална сигурност на премиера Бойко Борисов. Ръководителката на училището предложи да бъде създаден план-проект на материално-техническата база, в която ще се осъществява обучението на учениците до 10-ти клас.

За целта се обмисля помещението на настоящата столова да се пригоди и оборудва с подходящи кабинети, класни стаи, обзавеждане и технически пособия. Георги Кръстев се ангажира с изготвянето на проекта, като обеща, че това ще се случи до декември тази година. След този срок ще започне и реализиране на самата процедура – уведомяване на съответните институции, одобрение за създаване на нови паралелки, приспособяване на сградата. Очаква се нововъведението в ОУ "Никола Вапцаров" в Асеновград да започне да функционира още през следващата учебна година.

"Целта е не само все повече ученици да посещават редовно училище, а и подрастващите да завършват със специалност. По този начин мотивираме нашите ученици да продължават образованието си по-нагоре, защото то е ключът към изграждането на личността. Но за да накараме учениците ни да посещават учебните занятия, трябва да им предложим подходящи условия. Именно това ще бъде ролята на обединеното училище", категорична е Атанаска Темелкова.

Междувременно, по време на срещата стана ясно, че новата учебна година в ОУ „Никола Вапцаров“ е стартирала и с двама медиатори. Те помагат за откриване на проблемите и казусите, свързани с учебния процес, които вълнуват ромите от квартал „Лозница“ в Асеновград. Чрез медиаторите по-лесно се извършва комуникацията и приобщаването към учебната среда.

Друг метод, целящ интегрирането на ромското общество в града, е осъществяването на социално-психологическо изследване в квартал "Лозница". Анализът е финансиран от софийския Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ). Директор на Центъра е Мануела Радева, а Мирен Хасанова е експерт. Част от екипа, осъществил изследването са Мария Вълнева, Петър Врагов, доктор Стефан Августинов и главен асистент Ваня Сивакова. Те са реализирали проучването под ръководството на доктор Асен Колев, който е организатор и медиатор. Резултатите от социално-психологическото изследване бяха презентирани пред директори и учители от града, сред които бе и ръководителят на ОУ "Никола Вапцаров" - Атанаска Темелкова. Ученици, именно от учебното заведение, което тя ръководи, както и техни родители, са част от изследваните лица.

Обхванати в проучването са три основни групи: 56 родители и прародители, 56 ученици от 1-ви до 12-ти клас, както и 10 преподаватели от асеновградското ОУ "Никола Вапцаров" и по пет от ОУ "Петко Каравелов" и ПГ "Свети Патриарх Евтимий". Данните от анализа сочат, че над 50% от родителите са с начално или по-ниско образование. Близо 34% от интервюираните роми казват, че живеят в лоши социално-икономически условия. Над 50% от родителите не работят, а дори да го правят – то е незаконно. Продават буквално на улицата плодове, зеленчуци, дрехи и други стоки. Близо 20% от ромите в Асеновград са с ТЕЛК решение, а около 87% от ромските семейства разчитат на помощи от социално подпомагане. 46% от учениците и около 47% от техните майки и татковци не знаят български език. Прави впечатление, че деца в 5-ти и 6-ти клас не могат да си напишат името или да прочетат няколко реда.

Положителна статистика е, че повече от 77% от ромчетата изявяват желание да научат българския език. Затруднението в училище, при преподаване на уроците, се появява от факта, че в учебните часове учениците говорят на език, различен от българския и заради това, учебният процес се възпрепятства. Над 88% от ромските деца казват, че им харесва да ходят на училище. Според изследването, при голяма част от тях отговорът е положителен, заради това, че приятелите им са в училище, а не заради особен афинитет към учението.

Около 70% от родителите на ромчета, обаче, изразяват отрицателно отношение към училищната институция. Те намират за дискриминация фактът, че в някои училища се обучават предимно ученици от ромски произход. Според родителите, има разделение на българчета и ромчета, когато става въпрос за образование.

Много съществено се различават гледните точки на родители, ученици и преподаватели, когато се говори за честота на посещаемост на учебните занятия. Според родителите и учениците редовната посещаемост е около 80%. Преподавателите, обаче, са на различно мнение, като посочват 74%-тна посещаемост на учебните часове. Учителите смятат, че причина за да не се ходи в час е фактът, че образованието не е приоритет нито за родители, нито за ученици. Други причини са липсата на дрехи и обувки, невладеенето на български език, ранните бракове, задълженията на децата да помагат в домакинството. 80% от запитаните преподаватели съобщават, че родителите не посещават и организираните родителски срещи, което говори за липса на ангажираност към учебния процес. Сериозна причина за ниската мотивация на родители и ученици от квартал „Лозница“ в Асеновград е, че „човек и да има образование трудно би си намерил работа“.

Относно ранните бракове и раждания, изследването показва, че над 85% от родителите, бабите и дядовците на ромчетата в града са против това, в повечето случаи - заради прекалено ранната възраст на желаещите да се оженят. Нежеланието на учениците да посещават учебни занятия е породено от трудности по определени предмети – математика, история, български език. Други не ходят на училище заради това, че останалите деца се закачат с тях.

Всички тези фактори, водещи до непосещение на учебно заведение и съответно – ниско образование, биха могли да бъдат избегнати или поне сведени до минимум с няколко препоръки, отправени от ЦОИДУЕМ и участвалите в изследването учители. Сред предложенията са: контакт с деца, които не са от ромски произход, посредством организиране на извънкласни занимания; ползване на поощрения и дребни награди; подобрена материална база и други. Очаква се изключителен резултат в тази насока да реализира и идеята на директорът Атанаска Темелкова - ОУ „Никола Вапцаров“ в Асеновград да се превърне в обединението до 10-ти клас, с придобиване на професионална квалификация.