С изпълнение на песен за връх „Каймакчалан“ започна тържественото честване на годишнината от битките там в Първата световна война. Почитането паметта на жертвите в боевете се състоя снощи в сградата на Община Асеновград. Това предаде корeспондентът на Actualno.com от Асеновград.
След песента, посветена на „Каймакчалан“, сигнал „Повестка” от тромпет постави началото на церемонията пред изправените на крака присъстващи в залата. Той звучи винаги при тържествена заря проверка, а след това се четата имената на загиналите герои. След края на сигнала кметът на Асеновград дотор Емил Караиванов откри началото на премиерата на първи том от книгата на Красимир Узунов, наречена „Каймакь-Чалань”.
„Върхът има своите беззаветни борци, храбри герои, славна история, която ще остане като символ на върховния устрем на българския дух за свобода”, каза градоначалникът. Изданието на Узунов разкрива драматични моменти от участието на България в Първата световна война. В творбата си авторът разказва, че тогава е мобилизирана 885-хилядна армия. Заедно със запасните и маршовите формирования, плюс санитарите, са се включили общо около 1 027 000 души, сподели писателят. Двутомникът е посветен на боевете при връх „Каймакчалан“ през септември 1916 г.. „За тези битки там, след които остават безброй жертви, българите трябва да знаят действителната история.“, посочи Красимир Узунов.
43-ти пехотен полк от 2-ра Тракийска дивизия е мобилизиран през септември 1915 г.. Командир е подполковник Петко Момчилов, по-късно заменен от полковник Никола Брайков. Мобилизацията е извършена в гарнизоните на територията на Пловдив и на тогавашния град Станимака /сега Асеновград/. Организацията се провежда от по-старите запасни набори на 9-ти Пловдивски и 21-ви Средногорски пехотни полкове. Участници в битката при „Каймакчалан“ са Кралство Сърбия и Царство България. Тя ще остане в историята, както с огромния брой жертви, които дават двете армии, така и с необичайната височина, на която е водена. Според хрониките „Каймакчалан“ в превод от турски език буквално означава „Господарят на върховете“. Битката там се провежда между 12.09.1916 г. и 30.09.1916 г.. Тогава сръбската армия, след тежки загуби, успява да превземе връх „Пророк Илия“, който е с височина над 2 500 метра.
Сърбите изтласкват българската армия към Мариово, където по-късно се образува нова защитна линия. В последните пет дни от месец септември 1916 г. върхът мени притежанието си няколко пъти, докато накрая е пленен изцяло от сърбите. В тази епопея от българската армия са загинали 1 876 войници, а 5 941 са били ранени. Погубва се животът и на 51 офицери. Още 126 са били ранени. Сръбската армия губи 5 000 души. От 43-ти пехотен полк в списъците с жертвите при боевете на „Каймакчалан“ са имената на герои от бившата Станимашка околия: Асеновград, град Куклен и селата Яврово, Бачково, Богданица, Болярци, Добралък, Златовръх, Избеглии, Козаново, Конуш, Нова Надежда, Павелско, Руен, Поповица, Селци, Добростан, Чешнегирово. Сред гостите на отбелязването на трагичната годишнина бяха командирът на 4-ти артилерийски полк в Асеновград полковник Лъчезар Мишев, кметове от 19 населени места в Асеновградско, както и наследници на загиналите от бившата Станимашка околия, депутати и други официални лица.
Специално участие в честването взе докторът по история от Регионален исторически музей Пловдив - Видин Сукарев. Той разказа за Първата световна война и за участието на пловдивските полкове в нея. В края на снощната среща в емоционална реч се впусна и авторът на книгата Красимир Узунов, който сподели: „Ние малко помним, не се интересуваме достатъчно, трудно четем и рядко преглеждаме семейни албуми, защото ако го правехме, всеки от нас щеше да намери нещо там“. Впечатления изразиха и инженер Койчо Русев и други потомци на загиналите в Първата световна война военнослужещи от Асеновградско. Бяха представени и снимки от трагичните събития около битките при „Каймакчалан“. Водещият на събитието - капитан Емил Григоров - предложи създаването на местен Инициативен комитет, който да се посвети на издирването, представянето и съхраняването за бъдещи поколения на историята на героите от бившата Станимашка околия, отдали живота си в боевете при високоиздигащия се връх. Почитането паметта на загиналите завърши с песен за България, изпълнена от асеновградския хор „Родопски звуци”.
