Европа се подготвя за първата зима с коронавирус и втората вълна на пандемията, но е твърдо решена да избегне ново тотално затваряне, подобно на това, което парализира живота на континента през пролетта. Общата карантина струва твърде много на обществото и икономиката, така че политиците търсят аргументи в полза на живота с вируса, вместо да се изолират напълно от него. И ги намират все по-често, съобщава в свой анализ BBC.
Лятното излизане от карантината доведе до увеличаване на броя на инфекциите, но сега няма нито нарастване на смъртността, нито вълна от хоспитализации. Хората са уморени, броят на недоволните и протестиращите срещу противоепидемичните мерки расте. Доходите на бизнеса, населението и държавата падат, а разходите за поддържане на икономиката в изкуствена кома стават непосилни.
Всичко това дава на европейците надежда за зима без карантина, особено като се има предвид, че медицината, гражданите и бизнесът постепенно се адаптират към живота с вируса: носят маски, мият ръцете си, държат се на разстояние и работят от вкъщи. Емоционалните италианци и испанци се държат като резервирани скандинавци и очакват да преминат през втората вълна по шведски начин - без да затварят магазини, кафенета, офиси и граници.
Най-влиятелните политици на континента вече се обявиха срещу новата блокировка: германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон.
„Не можем да си позволим да спрем живота в страната, защото карантината има много вредни странични ефекти“, каза Макрон пред списание „Пари Мач“, преди да се срещне с Меркел в резиденцията си на Лазурния бряг. "Не се случва рисковете в обществото да се сведат до нула."
Говорейки с Макрон във Форт Брегансон, Меркел каза, че никой в ЕС не иска повторение на пролетния кошмар, когато 450 милиона души в най-големия политически и търговски съюз на планетата внезапно са разделени и откъснати един от друг.
Като политици ние се стремим на всяка цена да избегнем ново затваряне на границите, каза тя. Но за това трябва да работим заедно.
Поради вируса 27 държави от ЕС не само се затвориха от света, запечатайки Шенгенската зона, но и се оградиха една от друга с бариери на вътрешните граници, които не се помнят от десетилетия.
Хората спряха да пътуват по работа и на почивка, което заедно с други последици от карантината нанесе огромни щети на икономиката на ЕС. По своя размер - 14 трилиона евро годишно, тя е на второ място след американската, а през последните години богатството нараства, макар и бавно. Коронавирусът сложи край на това: тази година спадът ще надхвърли 8%, а в икономиката ще липсват повече от 1 трилион евро.
По време на първата вълна (от февруари до юни) ключовият сектор на услугите се сви с 16,4% като цяло, но сривът на туристическите услуги възлезе на цели 75%.
Към средата на лятото съживяването беше очертано само в ресторантьорския бизнес, но дори там оборотът се възстанови едва наполовина. Хотелите и авиокомпаниите остават в дълбока криза с показатели 70% от преди пандемията.
При този темп бизнесът не само няма да оцелее във втората вълна, но и рискува да не доживее до нея.
Разбира се, не е факт, че вирусът ще се върне с нова сила, но предчувствието за втора вълна се засили в Европа с връщането на ученици и студенти в класните стаи и обществения транспорт след шестмесечно прекъсване. И във връзка с предстоящото застудяване, което за първи път във време на относителна свобода ще вкара хората в помещения, където рискът от инфекция е по-висок, отколкото на тераси и тревни площи на открито.
Факт е обаче горещото желание на Европа да намери начин да се справи с каквото и да е обостряне на пандемията, без да затваря хората в домовете им в продължение на няколко седмици, както беше в повечето от най-големите страни от ЕС - Франция, Италия, Испания, Великобритания.
Сега изключвам възможността за ново блокиране в нашата страна, заяви италианският министър на здравеопазването Роберто Сперанца.
В Италия няма заплаха от общо блокиране, каза той в интервю за Bloomberg и обясни увереността си с факта, че болниците са по-добре подготвени сега, тестовете се правят бързо, средната възраст на заразените е 30, повечето дори нямат симптоми и в края август в реанимация са лежали само 66 пациенти, в сравнение с 4068 в пролетния пик на пандемията.
Неговият германски колега се изрази в същия дух: през зимата и есента Германия ще се справи без засилени мерки.
Разбира се, няма да е необходимо да се въвежда в цялата страна. Ние уверено навлизаме в есенно-зимния период, каза шефът на германското здравно министерство Йенс Шпан.
Главно защото, добави той, през последните шест месеца лекарите и служителите са се научили точно да се борят с епидемията, да изолират огнища.
Колкото по-назад в миналото преминава първата атака на страх от смъртоносния вирус и колкото по-ясни са очертанията на икономическата и социална криза, толкова повече стават критиците на карантината, към която прибегнаха властите на много страни по света през първите месеци на пандемията.
И все по-малко са политиците, които имат желание да повторят експеримента с избирателите.
На всяка цена трябва да избягваме екстремните мерки, които бяхме принудени да предприемем през март и април, защото те са непоносими както от социална, така и от икономическа гледна точка, заяви португалският премиер Антонио Кошта в понеделник.
Може би, властите са стигнали твърде далеч, но няма друг изход, сигурен е германският министър Шпан.
През март ситуацията не беше същата като сега, през септември. Знаехме по-малко и динамиката беше различна. Тогава единственото правилно и необходимо решение беше да се предприемат действия и ние го направихме, за да защитим хората, каза той.
През това време лекарите измислиха как да лекуват по-ефективно пациентите с COVID-19, учените създадоха няколко ваксини и сега ги тестват, а властите укрепиха здравната система, потушиха смъртоносните огнища в старческите домове, установиха масови тестове, научиха се да проследяват контактите на пациентите и да въвеждат локални карантини.
Смъртността в Азия и Европа е изчезнала, а заедно с нея и страхът от нова пандемия в мащаба на „испанския грип“ преди век или чумата в средновековна Европа.
Време е да се върнем към нормалния живот, казват недоволните, в противен случай борбата срещу вируса ще причини повече щети, отколкото самият вирус. Санитарни безредици обхванаха цяла Европа, а германците традиционно бяха най-шумните.
Властите отговориха: всичко си има време, първо ще върнем икономиката към живот, децата в училищата, работниците на работа. Ако за това всички трябва да носят маски и да се откажат от купоните, така да бъде, ще глобяваме нарушителите.
Все още трябва да живеем с този вирус дълго време, каза германският канцлер Меркел и припомни, че е по-трудно е да се овладее епидемията през есента и зимата, отколкото през лятото.
Проблемът все още е сериозен. Моля, приемете го сериозно, каза Меркел на пресконференция, обяснявайки неотдавнашното решение за затягане на правилата и наказанията.
Нейният австрийски колега Себастиан Курц вярва, че животът ще се върне към предишния си курс до лятото.
Въз основа на това как се развива ситуацията в момента, е много вероятно следващото лято да е вече нормално, каза австрийският канцлер и не изключи затягане на някои санитарни стандарти тази седмица.
С една цел - да се ограничи пандемията, без да се прибягва до карантина по мартенския модел, каза Курц.
Той беше горещо подкрепен от президента на Франция, която също като Австрия е известна със своите ски курорти и не иска да загуби поредния зимен туристически сезон.
Нашата основна задача е да върнем хората да работят, каза Макрон. Всички наши усилия са насочени към избягване на нова карантина, особено в цялата страна. Научихме се и от опит знаем, че нищо не може да бъде изключено. Но ние правим всичко възможно, за да гарантираме това да не се случи, заключи той.
* Превод: БГНЕС
