Зидари, бояджии, фаянсаджии: в Германия немалко българи изкарват хляба си като майстори. Не всички обаче имат сертификат. През 2004 г. това условие за създаване на фирма отпадна. Днес Германия съжалява и иска да го върне, пише Клаус Улрих в коментар за Deutsche Welle.
През 2004 година Германия беше обхваната от истинска треска за създаване на частни фирми. Само в сферата на занаятчийството възникнаха над 40 000 нови предприятия - близо пет на сто повече, отколкото през 2003. В много от случаите хората, намерили изведнъж куража да основат собствена фирма, бяха източноевропейци. Мотивираха ги две важни решения: източното разширяване на ЕС и промените в германското занаятчийско право, които позволиха в редица браншове хората да могат да основават собствени фирми, без да притежават сертификат за упражняване на съответния занаят - т.нар. майстербрийф (Meisterbrief).
На 1 май 2004 към ЕС се присъединиха осем източноевропейски страни. Техните граждани вече можеха да идват в Германия и да живеят тук. В първите години след разширяването обаче те нямаха право да започнат работа в страната - германското правителство наложи това ограничение заради високата безработица по онова време. Широко отворени обаче бяха вратите за онези, които бяха готови да създадат собствен бизнес. До 2004 занаятчийските професии, за които задължително се изискваше сертификат, бяха общо 94. В годината на голямото източно разширяване на ЕС това условие отпадна за повече от половината. Днес такъв сертификат се изисква само за 41 занаятчийски професии. В останалите 53 бранша т.нар. майстербриф не е задължителен.
Новоосновани занаятчийски фирми имаше и след 2007 - след приемането на България и Румъния в ЕС. Много българи и румънци също започнаха да изкарват хляба си като майстори. Едни отвориха фирми, други работеха с т.нар. гевербешайн (разрешително за извършване на занаятчийска дейност, за чието издаване не се изисква сертификат). Днес статистиката изглежда така: от 2003 до 2004 броят на занаятчийските предприятия, за които не се изисква сертификат, е нараснал от 74 940 до 102 568. През 2017 година пък е достигнал 244 273. "Много чираци и занаятчии от чужбина основаха частни предприятия в Германия", посочва експертът по професионална квалификация от Института за германска икономика Дирк Вернер. В занаятите със задължителен сертификат за упражняването им броят на фирмите е останал почти непроменен: 587 762 през 2003 година и 574 086 през 2017 година.
Германия допусна грешка
Според различни информации управляващата коалиция в Германия иска отново да въведе като условие за създаване на частен бизнес задължителния сертификат за упражняване на занаят. Това намерение е записано и в коалиционния договор. "Премахването на задължителния сертификат за упражняване на занаят беше грешка", посочва вицепредседателят на парламентарната фракция на ХДС/ХСС Карстен Линеман. Според него качеството на работата в занаятчийските предприятия се е влошило, освен това не се подготвят достатъчно млади кадри. От Социалдемократическата партия (ГСДП) споделят позицията му. "Клиентите трябва да са сигурни, че майсторът, когото са ангажирали, действително е квалифициран за дейността, която извършва", посочва председателят на фракцията на ГСДП Зьорен Бартол.
Централният съюз на германските занаятчии (ZDH) гледа критично на развитието от последните години. "Промените, въведени преди 14 години, оставиха осезаеми следи в много от засегнатите занаяти: качествено и количествено по-малко специалисти, по-малко обучени нови кадри и не рядко оплаквания относно качеството на занаятчийските услуги", казват от ZDH. Експертите отбелязват също така, че надеждите не са били оправдани. Навремето се е очаквало, че покрай промените, броят на специалистите ще нарасне, но всъщност е станало точно обратното. "Специалистите са и ще продължат да стават все по-малко. От това страдат клиентите на занаятчийски услуги и продукти", подчертават от Централния съюз на германските занаятчии.
Признават ли дипломите от чужбина?
Ханс-Йорг Хенеге от Търговската камара в Дюселдорф смята, че в дебата трябва да се вземат предвид мащабите. "Занаятите, за които днес важи задължителният сертификат, генерират 90 на сто от занаятчийския оборот. За предприятията, които може би ще влязат в списъка на тези, за които отново ще важи задължителният сертификат, трябва да се разработят практични правила за прехода към допълнителна квалификация. Трябва да ги предпазим от закриване", смята Хенеке.
Той подчертава, че и сега са налице алтернативни възможности за придобиване на задължителен сертификат в занаяти, за които важи такова условие. Така например в Германия се признават някои квалификации, придобити в чужбина. А т.нар. "разпоредба за опитни занаятчии" позволява на майстори с достатъчно професионален опит да основават собствена фирма или да поемат предприятие от германец.
Трудно е да се прецени какви последици би имало връщането на задължителния сертификат за занаятчийските професии върху сегашната трудова миграция от Източна Европа. Особено що се отнася до строителните работници. Според Ханс-Йорг Хенеке, някои източноевропейци може би ще се насочат към нерегулирани професии или работа на черно.
