Силата на свободата и равенството някога създадоха нациите. И те все още може да са обединяващ елемент в Европейския съюз, стига да имат ясни граници и да правят разлика между приятели и врагове, пише Клаус Гайгер в статия за германския национален ежедневник Die Welt. Авторът обаче е категоричен – докато европейците виждат ЕС като слаб съюз, национализмът ще избуява все повече, символизирайки не свободата, а агресията и липсата на толерантност.
Датата 18 октомври 1813 г. е повратна точка в германската история. В Битката при Лайпциг дивизията на саксонците внезапно преминава на страната на врага и започва да стреля срещу войниците на Наполеон Бонапарт, с които влизат заедно в боя. И започват да се сражават не заедно с Франция, а срещу нея. Не само Саксония подкрепя френския крал в продължение на много години, но също и Баден, Вюртемберг, Бавария, Вестфалия. Защо не? Наполеон е просветен, прогресивен, успешен. А Германия? Нея все още не я е имало.
Дългогодишното господство на Наполеон над Рейнския съюз, неговото угнетение на Прусия и десетките хиляди загинали войници в руската кампания предизвикват съпротивата на „германците“ и стават причина за зараждане на тяхното национално чувство, подхранвано от желанието за свобода и самоопределение. Тези идеи са представени през 1815 г. на Виенския конгрес и са „удавени“ по време на революцията от 1848 година. Бисмарк издига националната идея през 1871 г., а през 1890 г. Вилхелм II ги превръща в шовинизъм, националсоциалистите превръщат идеята в противоположна на замисъла й. Идеята за свобода и самоопределение оцелява и преживява своя разцвет - благодарение на САЩ и помирението на германските с европейските й съседи. Силите на националното обединение е била и остава достатъчно силна, за да поддържа демократична Германия в продължение на 70 години - дори след края на 40-годишното разделение на страната. Има спорове между север и юг, между изток и запад, но в крайна сметка всички се чувстват германци, дори баварците, които някога са марширували редом с Наполеон и през 1866 г. са се били на страната на Австрия срещу Прусия.
Национализмът е история на успеха. Да, от него произтича идеята за себеиздигане, империализъм и най-лошото нещо, което човек някога е причинявал на друг човек. Но от него произтича и линията на най-устойчивите и най-влиятелните демокрации в света, Германия или САЩ, Франция или Испания, Япония или Южна Корея. Трябва да повторим този успех - на европейско равнище. Всеки, който гледа континента днес, ще види приликата с Германия отпреди 200 години. Той ще види ЕС, общността на държавите, чиито граждани някога се избиваха един друг, сега да се опитват да си сътрудничат. С няколко наполовина мислещи институции, няколко крадливи символи и митове. Повечето хора все още се чувстват по-близки до своите страни, отколкото с ЕС. Точно както техните отделни германски земи някога са означавали повече за тях, отколкото идеята за германската нация.
Ето защо национализмът се засилва в Европа. Национализмът, който символизира не свободата, разума и напредъка, а манипулацията, агресията и липсата на толерантност, които потопиха Европа и света в двете най-големи войни в историята на човечеството. Той все още не е довел до нови войни, но вече отслабва Европа, увеличавайки грешките на континента, в който се вбиват клинове от страни като Русия и Китай. Парадоксално, но най-добрият инструмент за укрепване на ЕС е и национализмът. Европа трябва да извлече правилните поуки от национализма. Трябва да се развие континентална идентичност - като национална идентичност, възникнала през XIX век.
Това е въпрос на баланс. Европейският национализъм не може да се основава на раса, етническа принадлежност или религия, в противен случай ще доведе до нови войни. Неговата основа трябва да бъдат ценностите, на които се основават най-успешните национални държави - свобода, равенство, разделение на властите. ЕС вече се основава на тези принципи, трябва най-накрая да ги прилагаме последователно и уверено. Едва тогава ще се появи „чувство за единство“, което ще се превърне в условие, така че един ден да може честно и мирно се говори за европейските данъци, социални придобивки и политическото единство, допълва агенция Фокус.
Основното условие за това чувство за единство е ясна и сигурна граница. Необходимо е да се определи какво е Европа. Това не означава изключване. Необходима е обаче управлявана миграция, която се основава на права и санкции. Миграционният хаос от минали години правилно предизвика сред милиони хора въпроса какво е предимството на външните граници на ЕС в сравнение с предишните национални граници. Дръзката, независима Европа също трябва ясно да определи кои са нейните приятели и кои са нейните опоненти. Формулата е проста: нашите приятели са онези нации, които споделят нашите ценности. С всички останали ние водим професионална дипломация, но даваме предпочитание на съюзите и сделките с нашите партньори по отношение на ценностите.
В Европа се действа по различен начин. Русия разработва нови ядрени ракети със среден обсег, които представляват заплаха за нас. Но Германия изгражда газопровод, който укрепва Русия и отслабва приятелите от Източна Европа. Италия се присъединява към проекта за Пътя на коприната и заема страната на Китай, която е конкурент на Европа. Остава да се надяваме, че натискът от външни сили ще бъде в състояние да събуди европейския патриотизъм - както се случи в дните на Наполеон на национално ниво.
Освен това Европа с равнопоставени нации трябва да защитава своите ценности в рамките на съюза. Необходимо е да се приложат строги мерки към държави, които искат да заличат демократичните правила в ЕС. В дългосрочен план това няма да доведе до разделение, а до по-голямо единство. В същото време Европа трябва да защитава своите ценности срещу политическия ислям, второто по големина нелиберално течение на нашето време. Трябва да се защитаваме, когато Саудитска Арабия пренася своите радикални религиозни тълкувания на Балканите и да предотвратим финансирането на джамиите в центъра на Европа от враговете на свободата или паралелните общества със собствената им правна система.
Но докато европейците гледат на ЕС като на непоследователен и слаб съюз, гражданите се чувстват по-сигурни в своите страни. Само когато има европейска идентичност, европейска „национална гордост“ и европейски патриотизъм, хората ще се чувстват като европейци - което, както показва германският федерализъм, не изключва паралелни регионални и национални категории. В момента изглежда много малко вероятно. Точно както преди два века едва ли някой баварец, саксонец или вестфалец се е чувствал германец. Но днес не е така, нали?
