През цялата история турци и руснаци са водили 14 войни, в които е имало победител и победен. Османската империя в последните си дни се координира с руснаците в Първата световна война, за да се изправи срещу Европа.
Турция остана неутрална през Втората световна война, преди да избере Запада в началото на 50-те години и да се придържа към своите договори и споразумения пред лицето на руското влияние.
Анкара обаче не влезе в пряка вражда с руския си съсед, а се опита да постигне разбирателство и спокойствие с него на повече от един фронт, в който интересите и сметките се припокриваха. Поради тази причина тя не е напълно съгласувана със Запада по отношение и остави вратите за диалог и разбирателство с Москва отворени, въпреки гнева на много съюзници и партньори, водени от САЩ.
По-късно турско-американските отношения се обтегнаха след неуспешния опит за преврат в Турция през 2016 г., хода на сирийския конфликт в резултат на турско-руското сближаване и турско-американското разминаване на изток от Ефрат, както и руската сделка за ракетите С-400, която изтегли картата на F-35 от Турция и замрази сделката за F-16.
Това беше сред достатъчните причини Анкара да възприеме подход и метод, различни от това, което американската администрация искаше при решаване на украинския проблем и нарастващата отвореност към Русия. Интересите на Анкара и Вашингтон се срещнаха отново след години на враждебност и разминаване, пише арабското издание Al-Ainе.
Въпросът за атлантическата експанзия и услугите, предоставени от Турция на Запада за активиране на Споразумението за Проливите срещу руски военни кораби, украинските споразумения за износ на зърно и нейната роля в размяната на затворници между Киев и Москва бяха достатъчни, за да тласнат Ердоган към размахване на „новата страница в турско-американските отношения“.
Размяна
Ердоган обаче иска да размени „членството на Швеция в НАТО за членство на Турция в Европейския съюз“. Той знае много добре, че това е трудно уравнение за решаване поради много причини, водени от присъствието на Америка в НАТО и отсъствието й в Европейския съюз, тъй като няма роля и тежест там.
Всъщност Ердоган знае повече от всеки друг, че когато Вашингтон се опита - а няма да го направи - да посредничи между Анкара и Европа, последиците ще бъдат негативни за турския стремеж. Защо ще прави губеща маневра от този вид?
Оттук нататък Турция няма да ядоса приятеля си Путин след всички договорености и политически и търговски отношения, които бяха постигнати, и ще отиде към предаването на някои азовски лидери на Зеленски без знанието и одобрението на Москва. Още: Може ли Турция да продължи да е балансьор между Изтока и Запада?
Ердоган знае, че РФ няма да се примири със загубата на ролята си в сделката за зърно и ще се опита да я удължи или да намекне за планове за координиране на военното взаимодействие с Киев, знаейки, че това, което Путин предлага, е не по-малко ценно и важно от това. Ердоган няма да пожертва картите, които притежава в движението си по линията Русия-Запад, преди да получи по-важни карти. Какво се опитва да направи Ердоган? Къде и как очаква да го придобие?
Нова страница в отношенията със Запада
Анкара иска да промени отношенията си със Запада, но иска това да стане чрез стратегически пробив от регионален в международен характер и единственият й шанс е да се опита да сложи край на войната в Украйна. След победата си на последните избори, която му даде по-широки възможности за маневриране с регионалните играчи, Ердоган иска да постигне политическо постижение от международен характер и американско-европейски утешителни награди, които подкрепят новата му инициатива в украинската война, която ще засили турската регионална позиция.
Байдън благодари на турския си колега за смелостта и дипломацията по въпроса за Швеция. Ердоган отговори, че усилията му ще продължат при решаване на регионални проблеми, които тревожат страната му. Той може да има предвид източната част от Ефрат, Егейско море и Кипър, която дразни американската политика, но ядосва Анкара там.
Анкара иска американско-европейски отстъпки по отношение на украинската война и настоява Русия да приеме новото споразумение за решение и да обсъди въпроса, може би със Зеленски, който даде първоначалното си одобрение на турския ход.
Накратко, Ердоган ще се възползва от възможността на руско-украинската умора от войната, за да предложи нова инициатива за диалог, помирение и мир в Крим и иска влиятелните играчи отново да го подкрепят. Анкара не би ядосала Москва по този начин без нейното съгласие, нито пък би приела украинския президент Зеленски и би му дала някакви подаръци, без той да е готов да приеме алтернативата.
Ердоган знае, че може да разгневи както Вашингтон, така и Москва, ако всичко това не е с тяхното знание и насърчение. Следователно изненадата може да е положителна в хода на войната.
Турция получи каквото иска
Турски медии, близки до управляващата партия, уверяват, че Анкара е получила каквото е искала на срещата на върха в Литва. От друга страна, западните лидери благодарят на Турция за отварянето на пътя за членство на Швеция в Атлантическия алианс. Гласовете, произлизащи от руските лидери, отразяват степента на гняв и вълнение от неотдавнашните стъпки на Турция за дипломатическия ход, който се равняваше на „удар в гърба“.
Тогава защо Ердоган се забърква в опасно и чувствително приключение от този вид? Защитата на балансите около Турция неизбежно е важна за нея. Но Анкара също очаква с нетърпение да активира стари споразумения и сделки със Запада.
Ердоган, който се представи силно на изборите в Турция преди два месеца, също така иска да се възползва от руските карти, които получи през последните години чрез двустранно и регионално сближаване и отвореност към Москва, към турско-американо-руски възможности за договаряне за спокойствие в Крим.
Той иска да се възползва като покани руския президент отново да седне на масата за политически диалог. Тук гарантът е Ердоган, че споразуменията ще се осъществят в рамките на липса на победител или губещ. Още: "Нова стратегическа крепост": Бъдещето на НАТО след присъединяването на Швеция
Посещението на Зеленски в Анкара попада в тези рамки и не е предназначено да посети лидерите на батальона "Азов". На срещата на върха Ердоган отвори вратата за членството на Швеция в НАТО. Това може да е подарък за Путин, за да му помогне да излезе от блатото на войната в Украйна.
Турците вече не могат да напуснат кораба, докато са в морето, дори мненията да са различни и интересите да се противопоставят и дори ако руските предложения, представени на Анкара в политически и икономически план, са много примамливи.
Колкото повече се задълбочават западно-руските спорове, толкова по-малка е вероятността Анкара да играе на въжетата при маневрирането между Изтока и Запада. Решението да се подкрепи членството на Швеция, разбирателството отново с Вашингтон и напомнянето на европейските лидери за членството на Турция в съюза потвърждават това.
Провалът на Ердоган в авантюра от този вид ще означава, че няма да има нови и добри турско-американски отношения, преди Вашингтон да оправи отношенията си с Москва по много спорни теми, а това няма да се случи. И че Турция трябва да приеме нещата такива, каквито са и да се справи с тях на тази основа и да продължи това, което се опитва да прави от десетилетия.
Автор: Самир Салех
Превод: Ганчо Каменарски
