В началото на нахлуването на Русия в Украйна руските военни твърдяха, че не се нанасят удари по гражданската инфраструктура на Украйна, че пазят цивилните. След пет месеца военни действия е ясно - десетки хиляди граждански обекти, разрушени от руската армия - домове, болници, училища, детски градини, храмове.
До 14 юли общо са нанесени 17 300 удари по украински граждански обекти и едва 300 по военни.
Какви са причините?
"С абсолютна увереност може да се каже, че около 80% от ударите по гражданската инфраструктура в населените пунктове, разположени по линията на фронта, се нанасят преднамерено. Това е елемент от терора, който командването на руските войски използва не само срещу гражданското население, но и има своя морално-психологически натиск и върху въоръжените сили на Украйна и върху местните власти, като и върху ръководството на страната. Подобен натиск може да предизвика недоволство сред местните жители, които ще започнат да се възмущават и ще се настроят срещу въоръжените сили на Украйна. Това е деморализиращ фактор и за военните. Това е опит за принуда за сътрудничество и предаване на местния пункт с убеждението, че ако той премине под контрола на руските войски, то обстрелите ще спрат." Това е мнението на украинския военен експерт Александър Коваленко, изказано в интервю за "Важные истории".
С него е съгласен и руският военен експерт Павел Лузин, който счита, че руската армия нанася удари по гражданските обекти целенасочено, макар на пръв поглед бомбардирането на жилищни сгради не може да доведе до понижаване на военния потенциал на Украйна или до понижаването на живата сила на противника: "Това е терор, сплашване. Тяхната цел е да сломят психологически гражданското общество на Украйна. Те си мислят, че сломеното общество ще окаже натиск върху Володимир Зеленски и ще каже: "Нека руснаците да ни управляват."
Снимка: Getty images
Но въпросът не е само в оказването на морално-психологически натиск - такава тактика е изгодна за руската армия и от военна гледна точка, обяснява Алесксандър Коваленко: "Руското командване не можа да завземе територията на Украйна, залагайки първоначално на мобилни групи, които да проникнат в дълбочината на страната. Тази тактика беше неутрализирана от украинските сили. След провала в Черниговска, Киевска, Сумска обасти, те предприеха друга тактика - постоянното огнево поражение на определен участък от територията, където да се изгори абсолютно всичко, а после постепенно да се придвижва войската. Именно така те успяха да окупират Северодонекц и Лисичанск. Това е тактика на военните престъпници и тя е престъпление срещу човечеството. Но нямат друг изход, защото не могат да воюват."
Щетите
От 24 февруари в Украйна са разрушени около 140 000 жилищни сгради. Към средата на юли 2022 г. в градовете, намиращи се на линията на фронта, са нанесени щети или са разрушени над 50% от целия жилищен фонд.
Отделни градове са почти напълно превърнати в руини. Най-големи са пораженията по жилищния фонд на Мариупол, Харков, Чернигов, Северодонецк и Лисичанск. В Северодонецк е са повредени 90% от жилищния фонд, в Мариупол - 89-90%. Тези разрушения са съпоставими с щетите, нанесен на съветските градове по времето на Втората световна война - тогава вражеските удари разрушават 90% от жилищния фонд на Волгоград (тогава Сталинград) и Курск, 92% - на Воронеж.
Удари по болници и религиозни обекти
Болниците, медицинските центрове, родилните домове също станаха цели на атаките. По данни на министерството на здравеопазването на Украйна средно руската армия шест пъти дневно нанася удари по медицински учреждения. Към 13 юли в Украйна са пострадали 834 медицински учреждения, напълно разрушени са 14% от тях. От обектите на културата и изкуството най-често под обстрелите попадат религиозните обекти - 144 е броят на разрушените от началото на войната.
Пет месеца война в Украйна: Картина на смърт, която не може да бъде осъзната
