Измисленият герой Жокера и неговото боядисано лице с червена изкуствена усмивка може да се види навсякъде в наши дни. Докато демонстрантите излизаха по улиците в целия свят, костюмираният зъл герой се превърна в символ на безсилния обикновен човек, който се вдига срещу корумпирания и циничен елит. Така започва коментарът на авторитетното списание Politico, посветен на годишния обзор, свързан с протестните движения през 2019 г. Анализът е цитиран от агенция "Фокус".
Фразата „Всички сме Жокера“ беше написана със спрей върху статуя в Чили по време на протестите по улиците, докато демонстрантите в Бейрут, Ирак и Париж, и навсякъде носиха маски на Жокера. В Хонконг демонстрантите изрисуваха лицата си, за да заприличат и те на Жокера, след като им беше забранено да носят маски.
Другото нещо, което всички протести споделяха, бе тяхната сила, която беше не в интернет пространството, а по улиците. Не е случайно, че старите „офлайн“ протестиращи се върнаха на мода. Докато правителствата и популистите станаха по-добри в това да налагат идеите си за реалността, ядосаните граждани нямаха избор, освен да изключат своите устройства и да излязат на улицата, за да изразят гнева си.
Все още сме социални животни. Въпреки всичко, лесно е да пропуснеш някоя тирада в социалната мрежа Twitter, по-трудно е да игнорираш протестиращи, които блокират летище, стачкуват и прекратяват дейността на услугите и комерсиалния живот на заетите мегаполиси.
Правителства винаги могат да организират собствени контрапротести, разбира се, но хората са по-трудни за манипулиране от анонимните ботове или интернет "троловете".
От Хонконг, през „Жълтите жилетки“ в Париж, до Близкия Изток, Южна Америка, Индия и Африка, дори в авторитарна Русия, тази година станахме свидетели на смели демонстранти, хиляди от които излязоха по улиците и заедно изразиха гнева си срещу машината на подлите и цинични правителства.
Бруталните убийства на демонстранти в Иран и произволните арести в Хонконг, Москва и другаде не забавиха инерцията им. Вместо това полицейската и правителствената бруталност общо взето направиха демонстрантите по-смели и допълнително разпалиха протестите.
Имаше времена, неотдавна, когато изглеждаше сякаш критичните новини и „хаштаговете“ на Twitter биха били достатъчни да събориш правителство – или поне да предизвикаш промени в кабинета и публично извинение. Но правителствата еволюираха и се адаптираха към дигиталната ера. Те се научиха да обръщат социалните медии срещу критиците си.
Големите и силните правителства по света вече използват тролове, за да се борят с ядосаните онлайн критици, като ги обвиняват в разпространяване на „фалшиви новини“, и отхвърлят призивите на протестиращите, наричайки ги терористи, бандити или предатели, докато карат своите поддръжници да разпространяват вижданията им и да тяхната версия на всяко събитие.
Световни лидери като президента на САЩ Доналд Тръмп, който има повече от 67 милиона последователи в Twitter, се възползват от социалната мрежа и дори нападат обратно своите критици в нея. Тези лидери вече с лекота окачествяват протестите като изолирани реакции.
Според много хора китайското правителство стои зад десетки хиляди акаунти в Twitter и други социални мрежи, които са създадени, за да атакуват протестиращите в Хонконг. Кремъл също е известен с това, че контролира „ферми“ за „интернет тролове“, които разпространяват фалшива информация и дискредитират критиците на президента на Русия Владимир Путин.
Онлайн славата може да бъде опасна за авторитарните режими. Русия прие закон по-рано тази година, позволяващ на съдилищата да вкарват в затвора хора за прояви на „неуважение“ към правителството онлайн, включително към Путин. Египет, Иран, Сирия и други държави рутинно арестуват и затворят блогъри и активисти за постове в мрежата, критични към техните правителства.
Иран прекъсна връзката с интернет на страната време на бурните протести миналия месец, предизвикани от повишаването на цените на горивата. Кремъл по-рано пък обяви, че има възможност да изолира страната от глобалната мрежа при спешни случаи.
Но правителствата се справят по-трудно със задушаването на уличните протести. Когато разочарованите граждани се съберат, за да изразят гнева си, дори пропагандата и фалшивата информация не могат да заглушат яростта им.
По време на протестите през лятото в Москва, когато демонстрантите призоваваха за открити и прозрачни местни избори, проучванията показаха, че мнозинството от московчаните подкрепят агитаторите, въпреки твърденията на Кремъл, че демонстрациите са предизвикани от чуждестранни агенти, финансирани от други страни.
Под натиска на обществото много присъди на активисти бяха намалени или сменени. Кремълската партия "Единна Русия" претърпя огромни загуби при последните местни избори, което доказа, че протестиращите имат широка обществена подкрепа в страната.
Със сигурност социалните медии играят роля в съвременните улични протести, улеснявайки тяхната организация и разпространявайки посланието им. Движението „Жълтите жилетки“ във Франция стартира в социалните мрежи. Онлайн петиция събра над милион подписа, преди да избухне протеста в Париж и на други места в края на миналата година.
Хиляди ученици протестираха тази година, с искания за действия срещу промените в климата, след самостоятелните демонстрации на Грета Тунберг пред шведския парламент, като това предизвика създаването на движение от световен мащаб, което поиска от световните лидери по сериозни действия срещу климатичните промени.
Неотдавнашното възобновяване на протестите в Египет беше вдъхновено от видеоклипове с критики към президента, които бяха публикувани в интернет.
Тъй като нашият свят става все по-свързан с интернет, за младите хора, живеещи в условията на авторитарно управление, е лесно да видят онлайн тази свобода, на която техните съмишленици на Запад се радват и да си представят, че биха могли да постигнат същото у дома.
Но често не могат. Свободата на изразяване може да изглежда като универсално право онлайн, но то не е такова. И това е нещото, което разделя онлайн света от истинския и подхранва недоволство, и кара много хора да излизат на улиците гневни.
В богатите страни дигиталното „фукане“ също играе роля. За много хора протестите са възможност да публикуват в мрежата снимки и видео, с които да се „похвалят“ със своята гражданска позиция. Иронията на социалната мрежа е, че докато тя пристрастява всички нас към екраните, в същото време може да ни изкара и на улиците, където да генерираме ново количество материал и да „нахраним звяра“ – същата тази социална мрежа.
С авторитаризма във възход и демокрацията в отстъпление - но и с нашите телефони свързани ежедневно към нецензурирания свят - недоволството е страничния ефект на нашата зависимост от социалните мрежи. Демонстрациите се превръщат в продължение на нашия дигитален живот.
Въпреки че авторитарните правителства могат да арестуват лидерите на движенията, блестящият филм на Тод Филип за Жокера показа, че протестите все повече нямат нужда от лидери и могат да се сплотят около един, безсилен измислен герой, който пленява общественото въображение.
Както при многоглавата Хидра, отрязването на главата не спира звярът да ухапе отново.
Докато започваме нова година и навлизаме в ново десетилетие, очаквайте още протести. Светът се затопля в резултат от изменението на климата, а недоволството от стария световен ред достига точката на кипене, така че следващите 10 години вероятно ще дадат съвсем ново значение на израза „бурните години“.
Снимки: Getty Images/Guliver
