Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Защо няма американски политици в изтеклите документи от Panama Papers?

05 април 2016, 18:30 часа • 3965 прочитания

Панама и САЩ имат поне нещо общо. Нито една от двете страни не са приели международните стандарти, които целят да направят по-трудно избягването на данъци и изпирането на пари, пише Bloomberg.

В последните няколко години на фона на увеличаващ се натиск от страна на журналисти, регулатори и правоприлагащи органи, световната карта на местата, които са „данъчен рай“, се промени. В опит да се хванат тези, които избягват плащането на данъци, почти 100 държави и други юрисдикции се съгласиха през 2014 г. да наложат ново изискване за разкриване на банковите сметки, тръстове и някои други инвестиции на „международни клиенти“. Тези стандарти дойдоха от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), финансирана от правителствата на 34 държави членки.

Места като Швейцария и Бермуда се съгласиха, поне принципно, да споделят банкова информация с данъчни институции от други страни. Само няколко държави не поискаха да подпишат споразумението. Най-известната от тях е САЩ. Друга – Панама, е в центъра на развихрилата се информационна буря за избягване на данъчни плащане и изтичане на пари.

Правна кантора е помогнала да се създадат десетки хиляди кухи фирми според доклада на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). ICIJ и други новинарски организации публикуваха т.нар. Panama Papers, които, по думите им, показва усилията да се скрие богатство на политически лидери и свръхбогатите с помощта на банки и адвокати. Основното средство – т.нар. "кухи" компании, които са използвани, за да скрият активи на собствениците. Въпреки че тези структури могат да бъдат законни, то те подпомагат усилията за избягване плащането на данъци.

Същевременно изтеглите документи от Panama Papers уличават политически лидери и техни близки в притежаване на офшорни сметки и компании в офшорни зони, но прави впечатление, че сред тях няма американци.

Най-новите публикации „подчертават секретността в Панама“, смята Стефани Осфелд, изпълняваща длъжността на ръководител на американското звено към антикорупционната група Global Witness. “Това, което малко се знае е, че САЩ е също толкова голяма потайна юрисдикция, както и толкова много от тези карибски държави и Панама. Ние не трябва да искаме да сме игралната площадка на световните мръсни пари, което е сме в момента“, казва Осфелд.

Съветници от цял свят с все по-голяма интензивност използват нежеланието на САЩ да спазва стандартите на ОИСР като маркетингово средство – привличайки пари от чужбина чрез федералното ниво да данъчно бреме в САЩ и местата „рай за тайните“ (secrecy havens) като Невада и Южна Дакота, имащи възможност да скриват парите от държавите, от които клиентите идват.

Миналия месец членове на Конгреса на САЩ предложиха законодателство, което изисква разкриване на истинските собственици на американските компании, като целта е да се намали изпирането на пари и укриването на данъци.

През 2010 г. Конгресът прие FATCA (Foreign Account Tax Compliance Act), което цели да се събира информацията от финансовите институции на чуждата страна по отношение на всички американски сметки и веднъж годишно на автоматична база да обменя тази информация със САЩ. България е страна по FACTA като международно споразумение. У нас банките са длъжни да предоставят финансова информация, включваща номерата на банковите сметки, титулярите и наличните суми, на Националната агенция за приходите. Агенцията от своя страна е органът, отговарящ за автоматичното изпращане на данните.

FATCA обаче не задължава банките да предоставят информация за чужденци със сметки в САЩ към регулаторите извън Щатите. САЩ са сключили споразумения с някои страни, които изискват подобна обмяна на информация към своите регулатори, но според данъчни експерти това лесно може да бъде избегнато.

Заради това се появяват и стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие със своя собствен международен прочит на FATCA, който обаче САЩ отказват да приемат.

Панама се съгласява със стандартите на ОИСР през ноември миналата година. Но страната поставя редица условия, които, според някои експерти, подкопават споразумението.

През януари служител на Trident Trust Co., компания, която предоставят офшорни активи, каза, че голяма част от сметките се преместват в Панама заради слабото спазване на изискванията на ОИСР. "Офисът в Панама беше изключително пренатоварен, защото много хора се пренасочват към панама от Британските Вирджински острови и Кайманите", казва Алис Рокат от офиса на Trident Trust в Южна Дакота.

През февруари Организацията за икономическо сътрудничество и развитие съобщи, че Панама е официално изключена от списъка на юрисдикциите, които са се съгласили да споделят информация. Новото разкритие по проекта Panama Papers може да даде на ОИСР ново средство за натиск върху страната да подпише споразумение за споделяне на информация, смятат някои данъчни експерти.

САЩ не спазва много от международните стандарти, и заради политическата си сила е възможно да продължат, смята Брус Загарис, адвокат в Berliner Corcoran & Rowe LLP, който специализира в международно данъчно право и регулации, свързани с прането на пари. "Тя (САЩ, бел.ред) е като цяло единствената държава, която продължава да прави това. Други като Панама се опитаха, но Панама не може да удря толкова високо, както САЩ", казва експертът.

И наистина, в съобщение от понеделник главният секретар на ОИСР Ангел Гурия заявява: Панама е последното основно място, което продължава да позволява средства да бъдат скриване в офшорни сметки от данъчните и правоприлагащите органи.

В съобщението не се споменава САЩ, които дават най-голямата вноска в ОИСР.

Според Паскал Сейт-Аманс, директорът за данъчната политика в ОИСР, двете държави не са сравними, тъй като американските регулатори предоставят информация на регулаторите и правоприлагащите органи на други държави, дори и САЩ да не са подписвали стандартите на ОИСР.

"Политиките са благоприятни за САЩ и неблагоприятни за Панама“, смята обаче Загарис.

Петя Бързилска
Петя Бързилска Отговорен редактор
Новините днес