Вето от страна на България срещу приемането на Република Северна Македония (РСМ) в Европейския съюз продължава да е твърде вероятно въпреки първоначалните спекулации, че тя няма да пречи на бившата югорепублика да влезе в блока. Българският външен министър Екатерина Захариева заяви, че нейната страна ще блокира присъединяването на Скопие към ЕС, ако не признае, че нейната национална идентичност и език имат български корени. Така започва анализ, препечатан в англоезичното издание Greek City Times без редакторска намеса от InfoBrics и цитиран от Агенция "Фокус".
Ако лидерите на РСМ се съгласят, тогава София е готова да признае македонския като един от официалните езици на Северна Македония, стига тя да „признае историческата истина“.
„Ние не оспорваме правото им на самоопределение, нито правото им да наричат своя език така, както им харесва. Готови сме да потвърдим настоящите реалности, но те трябва да признаят историческата истина“, каза Захариева пред Reuters.
България беше първата държава, която призна независимостта на Северна Македония, когато тя се отдели от разпадащата се Югославия през 1991 г. Първоначално, след получаването на независимост, страната се наричаше Бивша югославска република Македония. Въпреки това, въпреки че е първата страна, която признава нейната независимост, България не признава нейния език като македонски и подчертава, че не само той е диалект на българския, но и етническият произход на „македонците“ е български.
София и Атина подчертават, че македонската нация и език са създадени от югославските комунисти в края на 40-те години, за да легитимират претенциите на маршал Тито върху северната гръцка провинция Македония и също така да отслабят българската идентичност в региона, за да не отправят искания за обединение с България. Векове по-рано повечето хора в днешна Северна Македония се смятаха за българи.
В тази връзка през 1945 година югославяните формират комитет за „създаване“ на македонски език. Всъщност Венко Марковски, комунистически политик, участвал в Комисията за създаването на македонската азбука през 1945 г., заявява в интервю за Българската национална телевизия само седем дни преди смъртта си, че етническите македонци и македонският език не съществуват и са резултат от плановете на Коминтерна за Балканите.
„Притесненията ни идват от безкрайните претенции за македонско малцинство в България. Признаването на българските корени ще сложи край на това“, каза Захариева.
Миналият четвъртък министър-председателят на РСМ Зоран Заев заяви, че се надява двете страни да намерят решение, но заяви, че идентичността и езикът на страната не са за обсъждане. Изглежда, че първите стъпки на Северна Македония към присъединяване към ЕС ще приключат дори преди да започнат.
Българските искания не са нови и е вероятно те да изберат вето.
Западните сили, заинтересовани от присъединяването на Северна Македония към ЕС, се очаква да натиснат България да направи крачка назад от своите искания или да постигне компромис. Проблемът на Северна Македония е, че дори и да започнат преговорите за присъединяване, все още имат дълъг път.
От друга страна, в ЕС има много вътрешни проблеми. Това затруднява блока да премине към разширяване през следващите години. На върха на проблемите е пандемията, която е достатъчна, за да се спре всички процеси на разширяване.
Но има и дълбоко разделение в ЕС относно това как да се справи с агресията на Турция срещу държавите-членки Гърция и Република Кипър.
От гръцка перспектива противопоставянето на България срещу присъединяването на Северна Македония към ЕС е унизително. Това не само подкопава предполагаемата решаваща позиция на Гърция да насочва балканските страни към присъединяване към ЕС, но подкопава решението на Гърция да признае македонски език през 2018 г. Атина ефективно се включи в спор, който не я засяга, особено след като няма конкретни международни споразумение, което определя езика.
Преспанският договор от 2018 година урежда името „Северна Македония“ между Атина и Скопие, и той бе подписан единствено, за да може Северна Македония да се присъедини към НАТО, създавайки множество други проблеми.
Преди няколко месеца България представи на столиците на останалите държавичленки на ЕС дълъг меморандум, озаглавен „Обяснителен меморандум за отношенията между Република България и Република Северна Македония във връзка с процеса на разширяване, присъединяване и стабилизация на ЕС“.
Централно място в този меморандум имат националните и езикови интервенции, проведени в Северна Македония след Втората световна война.
Въпреки категоричното противопоставяне на България срещу присъединяването на РСМ към Европейския съюз, тя нямаше възражения срещу включването й в НАТО. Това предполага, че България намира съпротивата срещу руското влияние на Балканите за по-голям приоритет от възстановяването на българския език и идентичност в Северна Македония. Това разбира се е любопитно решение, пренебрегващо споделената с Русия религия, азбука и славянско наследство.
Въпреки че независимостта на България беше осигурена само благодарение на руската помощ срещу Османската империя, днес София е напълно интегрирана в атлантическата световна система, поради което те не се противопоставиха на присъединяването на Северна Македония към НАТО, но заемат различна линия при интегрирането на бившата югорепублика в ЕС.
България вероятно ще наложи вето върху процеса за започване на присъединяването на Северна Македония към ЕС. За Брюксел това няма да е основен въпрос, тъй като той вече е в средата на втора вълна на пандемията от COVID-19, турска агресия срещу две държави-членки и нова вълна от тероризъм, която вече е обхвана Франция и Австрия.
