След разпадането на Съветския съюз в САЩ се разпространи идеята, че е дошъл „краят на историята“ и вече няма какво да попречи на мира, просперитета и хармонията, пише Die Welt. Неин автор беше американският политолог Франсис Фукуяма. Не случайно това „пророчество“ произхожда от Съединените щати, отбелязва авторът на статията Майкъл Щюрмер, представена от агенция Фокус. В Америка винаги е имало „голямо търсене на трансцендентално преувеличение в политиката като цяло и в частност в държавната идеология“.
Но „краят на историята“ беше просто фантазия, продължава изданието. Идеята беше твърде красива, за да е истина. Така че еуфорията не продължи дълго. Русия се възроди от руините на Съветския съюз чрез невероятна болка и революционни трансформации. А Западът от своя страна много необмислено се приближи до решаването на източноевропейския въпрос и го сведе до формулировката: „Кога и как Полша първо ще се присъедини към Европейския съюз, а след това към НАТО? С усмивка на победител демокрациите игнорираха важността на балтийските държави, които бяха на кръстопътя на два блока. „Русия трябваше да скрие раздразнението си под усмивка. Но старите сметки все още са отворени“, отбелязва авторът.
„Старите демони“ взеха своето: на европейския континент се появи система, създадена не на базата на баланс, а на хегемонията със САЩ в ролята на абсолютен лидер. Но тогава ситуацията се промени. Под новото ръководство - в което влязоха много агенти на КГБ - Русия започна да заявява нежеланието си да се примири с второстепенна роля в новия световен ред и се завърна на международната арена.
Западът подцени Русия, казва Щюрмер. Краткият период на слабост след разпадането на Съветския съюз не беше краят му. Кремъл систематично изгражда своите отбранителни способности. И на континента борбата за влияние отново се разпали и Китай вече участва в нея. През следващите години ще стане ясно дали Русия ще може да води независима политика в региона или търпеливо ще играе второстепенна роля в китайския свят.
„Краят на историята“ се оказа фантазия, заключава авторът. Сблъсъкът с реалността превърна една привлекателна идея във „фатална самоизмама“. Поглеждайки назад, вие разбирате, че най-добрият шанс за създаване на световен ред, ориентиран към Запада и западните ценности, е бил между мъките на Русия и триумфите на Америка. Но тя вече е пропусната и не се знае дали ще има друга такава възможност.