Гражданската война в Сирия беше и е представена главно като народно въстание, с цел да бъде свален Асад и смяната на режима му с по-демократична форма на управление. Но ние знаем, че това е само една малка част от истината, знаем за геополитическите интереси в региона и защо някои западни държави и нефтени монархии от Персийския залив подстрекаваха към такова въстание, в резултат на което само на няколко км от Дамаск се развяваше флага на "Ислямска държава". Това пише в свой анализ Паоло Маури от италинаското издание Gli Occhi Della Guerra.
Отказът на Сирия да предостави в периода от 2010 до 2011 година територията си за прокарването на газопровод по линията Катар-Турция е повече от достатъчен да се обясни произхода на опитите за свалянето на Башар Асад, смята Маури.
Но газопроводът и стратегическите интереси на великите сили не са единствената причина, заради която в Сирия бе провокирана война: вече известно време в източната част на Средиземноморието се води нова борба за природния газ. Т.нар. Басейн на Левантийско море е територията, която се простира от Сирия до Израел на юг и включва в себе си и част от морето, разположено срещу него. Тази територия може да стане новата граница за добив на газ: на цялата тази територия лежат различни находища, които до момента не са били "пипани" нито при прокарването на газопроводи, нито за добив на природен газ.
Покрай находищата "Левиатан" и "Тамар" в израелско море, които се намират в етап на разработка за експлоатация и захранване с доставки към Европа чрез бъдещия газопровод East Med, има и други газови полета, които са на етап "разработка" - между Кипър, Ливан и Сирия.
В Кипър вече почти година работи италианската енергийна компания Eni, която в края на 2015 година. Тя подписа с Кипър договор, който разрешава проучване в три морски участъка, в източната акватория към Острова на Афродита. В същия период френската компания Total продължи с две години разрешението за проучване в региона, а съвместното предприятие, образувано от ExxonMobil и Катар предвижда завършването на своите проучвателни работи към 2018 година. Всичко това свидетелства за активен международен интерес към тази географска област.
Преди дни в Ливан се състояха първите конкурси за усвояване на ресурсите от пет блока, разположени в крайбрежната зона, два от които вече са на обединението, формирано от компаниите Total, Eni и руската "Новатек". Конкурсът беше забавен с почти три години заради политическата нестабилност в региона и натиска от страна на Израел, който оспорва част от територията с размер от 860 кв. метра, където компаниите са получили разрешение за усвояване.
В светлината на тези събития изглежда е ясно, че нормализирането на ситуацията в Сирия отваря врати на енергийните компании, които сключват споразумения за експлоатацията и комерсиализацията на енергийните ресурси от Левантийско море, чиято северна част обхваща морската територия между Ливан и Южна Сирия, която никога не е била внимателно изследвана.
В сътрудничество действат различни страни: покрай Eni, която видимо получава най-голямото парче за изследване в източната част на Средиземноморието, в подялбата са включени фреснката Total, руската "Новатек" и американският гигант ExxonMobil (бел. ред. - сегашният американски държавен секретар Рекс Тилърсън беше главен изпълнителен директор на Exxon), а участващите в гонитбата държави се опитват очевидно, колкото се може по-изгодно да капитализират тази нова "газова война".
Цитираният по-горе газопровод East Med се появява в резултат на споразумение между Италия, Израел, Кипъл и Гърция и ще съедини находища, разположени в израелско море, с Европа през Гърция и Италия (т.е. чрез газопровода ТАП). Планът предвижда до 2025 година да бъдат вложени частни инвестиции с обем от 6-7 милиарда долара в строителството на най-дългия подводен газопровод в света (2200 км).
В плановете за търговски добив влиза най-вероятно влиза също и Ливан - или поне това личи от думите на генералния директор на Eni Клаудио Дескалци: "Да се обединят бъдещите ресурси и транспортната и експортна инфраструктура на Израел, Кипър и Египет, тъй като територията би могла да стане регионален газов възел и да допринесе за европейската енергийна безопасност". Планът предвижда доставка на газ от три страни, към които скоро ще се добави още една - Египет. Там, в Дамиет, Eni контролира заводи за производство на втечнен газ на испанската компания Union Fenosa. Този проект много интересува Тел Авив, който иска да доставя свой газ, извлечен от находищата "Левиатан" и "Тамар" чрез подводни газопроводи до Дамиет. Така Израел ще овладее втори и много важен търговски канал с Европа, който ще му позволи да обезопаси себе си от "неочаквани изблици на гняв" от страна на Турция.
Отделен разговор заслужава и ситуацията в Египет, който благодарение на наскоро установеното отново от Eni огромно находище, разположено в източната делта на Нил, т.е. в частта от морето, попадаща в зоната на делтата на реката (става въпрос за находището "Зохр", от което могат да бъдат извлечени 850 млрд. куб. метра газ), внезапно стана страна-износител на газ, докато по-рано беше вносител. Кайро наистина имаше намерение да внася от Тел Авив 68 млрд. куб. метра газ в продължение на 15 години, но откриването и експлоатацията на "Зохр" кардинално промени нещата.
Решението за създаването на енергиен възел с привличането на всички страни, участващи в новата борба за газ, може би ще удовлетвори всички.
Сирия и морските ѝ запаси от газ остават до момента една голяма неизвестна: сега, когато Асад повече или по-малко стабилно управлява Дамаск благодарение на помощта (явно не безплатна) на Москва, може би се предвиждат два различни сценария за развитието на събитията.
В рамките на първия сценарий Сирия може да влезе в международно споразумение за енергийния възел и експлоатирането на газопровода East Med, но ще трябват значителни "дипломатически усилия" от страна на Русия, за да може Израел да се съгласи да участва заедно с режима на Асад. В рамките на втория сценарий, може би по-вероятният, ще има управление на Москва и Анкара на въглеводородните ресурси в сирийската част на Леванта в съответствие с двустранни споразумения с европейските компании, като Eni, стар и привилегирован партньор на Русия, и Total. В бъдеще най-вероятно ще има сливане за пренос с Трансанадолския газопровод (ТАНАП), който, заедно с мечтата за Панарабски газопровод (Катар-Саудитска Арабия, Йордания-Сирия-Турция), стана една от причините за избухналата в Сирия гражданска война.
