Десетгодишната Изабел Уолтън, преди да се разболее от коронавирус, танцува и тренира гимнастика. Сега тя страда от болки и сърцебиене и се нуждае от помощ, дори когато върви и изкачва стълби.
С тази история започва статията, публикувана в английския Times и посветена на децата във Великобритания с продължителен COVID-19 синдром.
Преди година Изабел Уолтън участва в състезания по танци и гимнастика и изучава бойни изкуства. Сега се налага десетгодишното момиче от Донкастър да бъде носено на ръце до леглото й всяка вечер, тъй като е твърде слаба, за да се качи по стълбите.
Тя е едно от над 80 000 деца в Англия, за които се смята, че страдат от изтощителни симптоми, свързани с пост-COVID-синдрома. Родителите настояват правителството да създаде специализирани клиники за лечение на „забравените деца“, чийто нормален житейски ритъм е нарушен от вируса.
За първи път Изабел се разболява заедно с родителите си и по-големия си брат през октомври, но докато останалите членове на семейството започват да се възстановяват, нейното състояние се влошава. Майка й Катрин, на 47 години, остава с нея всяка вечер, опитвайки се да й помогне да заспи, въпреки сърцебиенето и болките в стомаха.
Наскоро публикувани данни от Националната статистическа служба показват, че 13 % от децата под 11 години и около 15 % от 12 до 16 годишните са съобщили за поне един симптом пет седмици след потвърдена инфекция с COVID-19. Националната здравна служба на Великобритания откри 60 клиники за борба с пост-COVID синдрома в цялата страна, но достъпът до медицински грижи е непостоянен и неравномерен. За децата възможностите са още по-ограничени, тъй като са направени много малко клинични изследвания за специфичните нужди на по-младите хора, страдащи от продължителен COVID-19 синдром.
Катрин Уолтън казва: „Толкова пъти сме чували от лекари, че това не е свързано с Ковид. Те не биха направили тест за антитела, чувствах, че те дори няма да опитат. Чувате за всички тези клиники за лечение на пост-Ковид, но нито едно дете не може да постъпи в тях. "
Сами Макфарланд създава онлайн групата за подкрепа на деца с продължителен COVID-19 синдром, когато дъщеря й започва да страда от трайни последици от болестта. Тя води кампания за допълнителни изследвания и ресурси по въпроса. „Казваме, че трябва да отдаваме значение на това как вирусите влияят върху здравето на децата. Ние сме в риск да изложим цяло поколение деца на хронични здравословни проблеми “, каза тя. „Моят тийнейджър ми каза: "Ние сме полуживи, не сме умрели, но не сме и оздравели".
Според кампанията в Англия има 80 709 деца, живеещи с продължителен COVID-19 синдром.. Някои местни групи за въвеждане в експлоатация на клиники, включително Дорсет, са открили педиатрични клиники за лечение на пост-Ковид симптоми поради търсенето, но това все още е само началото.
Правителството настоява, че децата не трябва да бъдат тествани, което означава, че има „цяла вълна от деца, които никога не са били диагностицирани, но от дълго време вече боледуват от коронавирус и които остават невидими за системата“, казва един от родителите.
Други съобщават, че медицинските работници ги отхвърлят или гледат на тях с подозрение заради необяснимите симптоми на детето им.
Изследване на деца с продължителен COVID-19 синдром, публикувано тази седмица, разкрива, че дори безсимптомните заболявания могат да доведат до трайни последици. Най-честите продължителни симптоми при децата са умора и слабост, главоболие, болки в мускулите и ставите, неразположение след натоварване и обриви. Само 10% от децата в проучването са се върнали към предишните нива на физическа активност.
16-годишната Лилиана Джаксън трябваше да положи 11 изпита, но ги свежда до 9 - и не бе достатъчно укрепнала, за да се върне в училище тази седмица. „Определено е трудно, това те изолира. Уморително е, когато си сам. Мога да се разхождам до 10-20 минути, чета много. През останалото време основно спя“, споделя тя.
В навечерието на Коледа Лилиана изпитва толкова силна нервна болка, че при допир повръща. В спешното отделение на болницата ѝ казват, че е „една от късметлийките“, че има антитела и трябва да „се примири с това“, разказва майка ѝ.
И добавя: „Няма абсолютно никакъв мисловен процес около децата, заразени с Ковид. Преди карантината тя беше социална, активна тийнейджърка, бе треньор на малки деца по плуване, излизаше с приятели, а сега живее като човек с хронични заболявания. Тревожен е броят на забравените деца, които са жертви на това заболяване“.
Още: Български учени търсят лекарство срещу COVID-19
