Предстоящата среща между държавния глава на САЩ Доналд Тръмп с руския президент Владимир Путин е възможност за следващата смела инициатива на американския президент. Време е САЩ да спрат разточителните си войни, а Русия може да бъде конструктивен партньор за тази цел, пише Джордж О'Нийл-младши, основател на Комисията за отговорна външна политика и член на ръководството на Института за американски идеи, в материал за списание The American Conservative, цитиран от агенция "Фокус".
Основната част от медиите от двете страни на Атлантика ще вилнеят срещу всяко споразумение между Тръмп и Путин – без значение какво ще предвижда то. Защо да не бъдат предприети стъпки, които американската общественост инстинктивно ще разбере, и това ще осигури подкрепата за президента да сложи край веднъж завинаги на интервенциите на Америка в други страни? Освен това какво ще направят противниците му? Защо Тръмп да не опита да постигне мир и да започне процес на изцеление от множеството рани, които американците имат от войните? Американската нация не се заблуждава от фалшивите твърдения, че Тръмп е мек към тероризма, тя е наясно, че военните намеси на САЩ често може всъщност да захранят тероризма.
Президентът Тръмп може да предложи изтегляне на американските войски от Афганистан в замяна на изтегляне на руските части от Сирия (заедно с обещанието, че САЩ нямат интерес от повторно ангажиране в гражданската война в Сирия). Това би било съвместимо с твърденията на Тръмп, че войните на Америка (обявени или не) в Близкия изток са били губещи.
Не е необходимо Тръмп да „признава“ руската анексия на Крим, но трябва да отстоява позицията, че ситуацията в Украйна е въпрос на европейците – и той трябва да бъде решен чрез двустранни преговори между Русия и Европа.
Разбирането на този мащаб би отстранило основния претекст за безсмисленото натягане на ситуацията чрез дипломатическите санкции – като „разгонването“ на посолството и консулския персонал – в Русия и САЩ. Връщането на възможността за свободни пътувания на граждани между двете страни би направило чудеса за намаляване на напрежението. (Не забравяйте, че дори в разгара на Студената война, президентът Дуайт Айзенхауер твърди, че нациите, отказващи контакт една с друга, биха имали склонност да бъдат подозрителни една към друга – и склонни към незначителни конфликти, които биха могли да се превърнат в по-големи войни.)
Американската общественост не се интересува от дипломатическия и медиен театър. То се знае, че две неща са верни: истерията „Тръмп-Русия" се оказа безполезна (и разсейва от притесненията за икономическия растеж и заетостта); и каквито и да са интересите на САЩ за сигурността в Близкия изток, ние всички сме по-добре защитени със съюзници, които са изправени пред същите заплахи като нас.
Русия има повече причини да се тревожи за ислямистския тероризъм, отколкото САЩ. Южната им граница опита в няколко ислямски държави: Турция, Иран, Азербайджан, Туркменистан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Афганистан. Нестабилността, създадена от заблудените военни авантюри на Америка, от години се оказа неудобна за Русия. Според експерти, които отдавна изучават спецификите на Русия, американската военна агресия след Студената война започнала на Балканите, довежда до издигането на власт на руски военни хардлайнери, които са скептични относно искреността на американските стремежи за мир.
Русия има значително по-добро разбиране и влияние върху повечето от тези страни, включително върху Иран. Двустранните отношения между САЩ и Иран отдавна са враждебни поради години на намеса на Вашингтон в Техеран. Отношенията бяха сериозно усложнени през 1953 г., когато ЦРУ и британското разузнаване свалиха демократично избрания премиер Мохамед Мосадед и издигнаха бруталния Реза Шах Пахлави на власт. Клавишните воини на Вашингтон никога не споменават тази тъжна глава в американската история. Представете си как бихме се отнасяли към страна, която се е намесила по такъв начин в политиката ни?!
Колко по-умно би било Русия да работи със своя съсед Иран, за да ограничи гражданската война в Йемен, отколкото САЩ да продължава да оказва военна подкрепа на Саудитска Арабия, за да задълбочава трагедията там.
Мрънкачите се подиграваха на мирната инициатива на Тръмп за Северна Корея, но въпреки това той допринесе за налагането на денуклеаризация и за успокояване на ситуацията на Корейския полуостров (за разлика от усилията на четири предишни администрации на американски президенти). Като се има предвид, че Тръмп и Ким Чен-ун все пак могат да седнат на една маса заседно, какво пречи да бъде постигнат напредък и с Путин?
Година и половина русофобията беше подклаждана от „горчивите брътвежи", произтичащи от провалените политически амбиции на Хилари Клинтън, от представители на военно-индустриалния комплекс, заради корпоративните интереси, от корпоративните медии, от коментатори от Вашингтон, Ню Йорк, Холивуд и чуждестранни лобисти. Голяма част от тях печелят от безкрайното състояние на „война“ по целия свят, и по-специално с Русия.
Вашингтон и неговите клиенти са ужасени, че „влакът на войната“ ще бъде забавен или дори спрян. Нашите клиенти от НАТО се страхуват да носят на гърба си собствените си национални отбранителни тежести. Неоконсерваторите от Вашингтон са напълно готови да продължат да губят живота на войниците в преданата ни армия, за да защитят както финансирането си, така и световния ред, наложен от победата на Запада в Студената война.
Американската нация не се поддава на такива заблуди и е изключително уморена от войните, много от които се водят на места, които гражданите на САЩ трудно биха могли да намерят на глобуса. Тези войни разрушават американски семейства. Вместо „подкрепа за войските“, говорете за връщането им у дома, за да защитят семействата си и нашата страна.
Чуваме истории за отделянето на родителите от децата ни по нашите граници, но не и за това, че американските деца са отделени от родителите им и родителите са отделени от своите синове и дъщери, които изпълняват войнския си дълг в чужбина.
Срещата на върха Тръмп-Путин на 16 юли е възможност за президента на САЩ да действа смело в лицето на дишащата му във врата опозиция, за да бъде постигнат мир в един свят, уморен от войната. Ако лидерът на Белия дом ограничи участието на САЩ във войни, руско-американските разногласия ще изчезнат.
